ГЛАВА 6
Вратата към басейна беше отворена и когато влязохме, аз усетих силна миризма на хлор. Огледах бързо помещението за момчетата. Имаше шезлонги и бели пластмасови маси, поставка за кърпи и табела с надпис: „ВНИМАНИЕ! Няма спасител“. Някой беше захвърлил мобилен телефон, ключове за кола и тениска на близката маса. Познах нещата на брат ми, но не виждах момчетата никъде.
- Къде са? - попитах и се обърнах към Оливър. Той се усмихна и посочи към другия край на дългия правоъгълен басейн. Четирите момчета седяха на дъното, под яркосинята вода.
- Какво правят, за бога? - попитах, а на повърхността се появиха мехурчета въздух.
Още щом изрекох това, едната тъмна фигура на дъното се стрелна нагоре. Зандър си пое жадно дъх.
- По дяволите! - извика и стовари юмрук във водата. - Винаги губя.
- О, състезание по задържане на дъха - засмях се аз. - Нямат никакъв шанс. Брат ми беше в отбора по плуване.
- Трябва да мамиш! - извика Оливър.
Зандър се обърна във водата, щом чу гласа му.
- Но аз мамих! - оплака се той. - Изчаках почти петнайсет секунди, след като се потопиха, и пак не можах да задържа дъха си достатъчно дълго. Господи, май че ми трябва инхалаторът.
Когато Зандър пое към края на басейна, Алек се появи от водата, следван от Джей Джей.
- Ето ви и вас - каза Джей Джей. - Вече си мислехме, че не сте се откопчили от Арън.
- Арън? - обърнах се към Оливър.
- Нашият бодигард.
- Нали се сещаш, онзи, дето няма коса? - добави Зандър, когато стигна до масата. Грабна инхалатора, пъхна го в устата си и вдиша дълбоко.
Дрю най-сетне се изстреля към повърхността и си пое жадно дъх.
- Аз съм шампионът, приятели! - пропя той триумфално. Алек и Джей Джей отвърнаха, като плиснаха вода в лицето му.
- Хей, научете се да губите - ухили се Дрю и на свой ред ги опръска.
- Може би някой не трябва да е толкова злорадстващ победител - подразних го аз.
Той извърна рязко глава.
- Стела. - Усмивката изчезна от лицето му и той се стрелна към ръба на басейна. Изтегли се от водата и се втурна към мен. Докато приближаваше, Оливър бързо отстъпи назад. Не го винях; брат ми понякога изглеждаше доста страховито.
- Къде беше? - попита ме той. Стисна ме за раменете и ме огледа от глава до пети, за да се увери, че съм добре. - Нали излязохте само за пет минути?
Извъртях очи.
- Отбихме се да хапнем. Добре съм, спокойно. - Тъй като знаех, че разпитът не е свършил, аз заех стабилна поза и скръстих ръце.
- Толкова дълго? - попита Дрю и погледна с подозрение към Оливър.
- Оливър сготви.
Дрю примигна и се обърна към него.
- Така ли? - Реагира също като мен преди малко и Оливър кимна. - Е, това е... изненада.
- А за мен не сготви ли нещо? - попита Джей Джей. Всички дойдоха при нас до масата, още мокри от басейна. Джей Джей се смръщи. - Аз не съм вечерял.
- Ти изяде два бургера на връщане от радиото - отвърна Оливър.
- И какво?
- Да не искаш да получиш инфаркт?
- Аз още раста, Оливър - каза Джей Джей и показа мускулите си. - Съжалявам, но това е нещо, което ти и кльощавите ти ръчички никога няма да разберете.
- Аз съм строен, не съм кльощав - поправи го Оливър. Продължиха да се заяждат и Джей Джей се опита да обясни колко е важно да се яде от „Макдоналдс“.
- Е - рече Зандър, когато ни омръзна глупавият им спор. - Трудно ли се отървахте от Арън?
- Не. - Спомних си двете момичета на стълбите, но реших, че не си струва да ги споменавам.
- Добре - каза Зандър. - Не помня кога за последно се отървахме от бодигарда. Опасявах се, че Оливър е изгубил тренинг.
- Правили сте го и преди? - попита Дрю.
- Постоянно, хиляди пъти. - Той сякаш щеше да каже още нещо и с Дрю зачакахме, но силен вик и плисък отекнаха в стените.
- Кретен - оплака се Джей Джей, когато се появи над повърхността на водата. Оливър стоеше до ръба на басейна и се хилеше гузно. Джей Джей замахна с дясната си ръка и плисна вода към него.
- Човече, какво правиш? - извика Оливър и отскочи назад. - Още съм с дрехите.
- Хубаво - отвърна Джей Джей и продължи да плиска водата към него.
Алек се обърна към Зандър и погледна към Оливър. Зандър се ухили, сякаш знаеше какво си мисли Алек.
- Ти си отляво - аз отдясно. - Алек кимна, после се втурнаха към Оливър. Хванаха го за ръцете, повдигнаха го и го хвърлиха в басейна, както беше с дрехите. Всичко се случи за част от секундата и аз успях само да примигна от изненада, преди Оливър да изскочи на повърхността. Започна да плюе, а после отметна мокрите кичури от очите си.
- И двамата сте задници!
Зандър и Алек плеснаха длани.