- Дадено - рече брат ми и посегна да стисне ръката на Джей Джей.
- Хей! - извиках, ядосана, и плиснах вода към Дрю. - Не можеш да ме предлагаш като някаква мръвка. Няма да го целувам!
Погледът ми се стрелна към Оливър за част от секундата и сърцето ми забумтя, защото видях, че той също не е доволен от ситуацията.
- Няма да го целуваш - рече Дрю уверено, - защото няма да загубим. Сега ела тук. - Водата се втурна нагоре по шията му, когато той се потопи, за да мога да се кача на раменете му. Положението ставаше сериозно.
Аз се приближих неохотно до него и се качих на раменете му, като малко дете на раменете на баща си. Дрю се изправи и аз се издигнах от басейна, а от мен се стичаха струи вода.
- Ако загубим - предупредих го, - ти ще ми плащаш терапията.
Брат ми хвана здраво краката ми.
- Стела, кога сме губили?
- Никога - отвърнах през зъби.
Алек, който беше с размерите на Джей Джей, беше твърде едър, за да се качи на раменете му, а Оливър отказа да участва, затова след няколко секунди пред мен се издигна Зандър.
- Никакво хапане, драскане, дърпане на косата или удари в топките - изрецитира Зандър правилата, докато се взирах в него.
- И не пипай сестра ми - добави бързо Дрю.
Зандър се изчерви, но Джей Джей възрази:
- А какво друго да прави, щом не може да я докосва? Да я издуха от раменете ти?
- Ще може ли вече да приключваме? - намесих се аз.
- Стела, знам, че съм адски секси, но трябва да потърпиш - каза Джей Джей и ми прати въздушна целувка.
Не му обърнах внимание, опитвах се да измисля как да победя Зандър. Той беше кльощав и без очилата не ни виждаше добре. Но имаше дълги пръсти, с които лесно щеше да ме стисне здраво за китките. Изглежда, трябваше да се опитам да го блъсна право в гърдите, преди да е докопал ръцете ми.
- Хайде, давайте знак - настоя Зандър. - Стела изглежда, сякаш има намерение да ме убие.
- Готови, старт! - извика силно и ясно Алек.
Ако не бях така съсредоточена върху Зандър и Джей Джей, може би щях да се шокирам от количеството думи, които излязоха от устата му.
Дрю и Джей Джей започнаха да обикалят един около друг, никой не бързаше да нанесе първия удар.
- Според теб колко време ще отнеме? - попита ме Дрю. Знаех, че се е ухилил. - Две минути? Една?
Аз се взирах в Джей Джей.
- Десет.
- Десет? - обърка се Дрю.
- Секунди - отвърнах уверено, забих пети в ребрата му, сякаш пришпорвах кон, и той се хвърли веднага напред.
Ръцете ми се стрелнаха и блъснаха Зандър в гърдите, преди той да успее да реагира. Гледах сияеща как размахва ръце, докато с Джей Джей се стоварваха във водата. Първа точка, оставаше още една...
- Зандър, какво стана, по дяволите? - извика Джей Джей, щом се появи на повърхността.
- Съжалявам - отвърна Зандър, опитвайки да избърше водата от очите си.
- Е, гледай да не става отново - избуча Джей Джей и се потопи пак, за да може той да се качи на раменете му.
Алек даде начало на втори рунд усмихнат. Когато каза „старт“, Джей Джей се втурна напред, а бистрата синя вода се задипли покрай кръста му и след него се образува нещо като килватер.
Макар и пребледнял от притеснение, този път Зандър беше готов да посрещне атаката ми. Аз го блъснах, за да срутя кулата им, и пръстите му стиснаха китките ми в желязна хватка. Опитах да се освободя, но не можех.
- По дяволите, по-силен си, отколкото изглеждаш - признах аз, докато се мъчех да се откопча от него.
- Благодаря.
- Зандър, концентрирай се - изрева под него Джей Джей.
С подновена увереност, Зандър сбърчи чело и стисна още по-здраво. После започна да дърпа.
- Хайде, Стела - извика тревожно Дрю. Пристъпи напред, за да запази равновесие и да не се изплъзна от врата му.
На лицето на Зандър се появи коварна усмивка, после рязко ме дръпна настрани с всичка сила. Стомахът ми се сви, когато се стоварих с плясък във водата. Случи се толкова бързо, че Дрю дори не падна; Зандър ме беше издърпал от раменете му.
- Ето така се прави, момчета - злорадстваше Джей Джей. Зандър посегна надолу, удариха юмруци и устните му се извиха в лека усмивка.
Въздъхнах и погледнах към Оливър, който седеше на ръба на басейна; очите му пробиваха дупки в главата на нищо не подозиращия Джей Джей. Аз отметнах косата от лицето си и заплувах към брат ми.
- Някой да има ментови бонбони за свеж дъх? - извика Джей Джей.
С Дрю не му обърнахме внимание.
- Какво стана? - попита ме той.
- Зандър има вендузи на ръцете. Не можах да се освободя - отвърнах. В стомаха ми се оформяше възел. Който спечелеше следващата битка, печелеше играта, а аз нямах никаква представа как да надвия Зандър. Вече го бях изненадала в първия рунд и не успявах да измисля други стратегии.