- Имам идея - каза Дрю и се наведе да шепне в ухото ми.
Когато ми обясни плана си и се отдръпна, аз го изгледах със съмнение.
- Сигурен ли си, че ще стане?
- Довери ми се. Няма да те оставя да паднеш. - Той стисна ръката ми и у мен се разля увереност.
- Хей, губещите, ще побързате ли? - подразни ни Джей Джей. Дори със Зандър на раменете, той подскачаше от крак на крак от нетърпение. - Уморих се да чакам. Да не искате да умра от старост?
- Много задобряваш в обидите - каза Оливър сухо и извъртя очи към Джей Джей.
Дрю клекна във водата и аз се качих на раменете му, решена да победим. С периферното си зрение видях как Оливър се плъзна в басейна и заплува към нас, за да вижда по-добре.
Алек пак извика:
- Готови,старт!
Джей Джей отново атакува бързо, но Дрю беше по-бърз и отстъпи назад. Продължихме да танцуваме така, докато Джей Джей не се вбеси.
- Ще спрете ли да се държите като женки, нападайте! - настоя той и плесна водата с две ръце.
- Това ме обиди - погледнах аз надолу.
- А аз ще си получа целувката - погледна ме той с блеснали очи.
- Няма начин - обади се Дрю.
- Джей Джей - извика Зандър, - мисля, че си невероятен суперподлец.
- А ти си моят подъл помощник - отвърна Джей Джей и Зандър се намръщи.
Брат ми ме потупа по глезена, сякаш да попита дали съм готова, и аз стиснах ръката му в отговор.
Дрю се понесе напред, за да се сблъска с отбора на Лошите, а ръцете на Зандър бързо полетяха към китки re ми. Престорих се, че се боря с него за миг, после Дрю пусна левия ми крак и уви плътно свободната си ръка около десния. Аз изритах и стъпалото ми се заби право в гърдите на Зандър. Китките ми се освободиха oт хватката му и той пльосна във водата с вик на изненада.
- Измамница! Не може да се рита - извика Джей Джей, като ме сочеше. - Печелим служебно.
Оливър доплува до него и крадешком плъзна ръка на раменете му.
- Всъщност - каза той, като опитваше да скрие усмивката си. - Ритането изобщо не влиза в правилата. Те включваха топки, гърди, зъби, нокти и коса. Някакви въпроси?
Джей Джей се обърна към Алек, който само поклати глава и сви рамене.
- Все пак не е честно - възмути се Джей Джей.
Дрю ме остави да се плъзна от раменете му и заудря гърдите си триумфално, преди да ме награби в прегръдка.
- Нали ти казах, че няма да изгубим?
- Да, да - измърморих аз, но все пак му се усмихнах. После се обърнах към Зандър. - Добре ли си? Не те заболя, нали?
Той се ухили и поклати глава.
- Изобщо, но ми изкара ангелите.
Дрю няколко минути се разправя с Джей Джей, докато го накара да спази своята част от уговорката. Когато думите най-сетне излязоха от устата му, те представляваха смутено мърморене и Дрю едва не умря от смях.
Обаче след това Джей Джей се отпусна и се превърна отново във веселото момче, което беше.
- Трябва да призная - рече ми той, - че това беше страшен ритник. Едва не паднах!
- Благодаря - отвърнах, докато подскачах из водата, - но идеята беше на Дрю. - Брат ми размаха ръка в театрален жест и се поклони дълбоко.
- Вие май сте откачени - каза Джей Джей и за миг си помислих, че наистина ни е бесен, - но от много време не съм се забавлявал така. - Ухили се широко и аз веднага му върнах усмивката. Странно, но се чувствах по същия начин.
- Значи, ще има още пилешки бой? - предложи Зандър.
- Определено - отвърнаха в един глас Джей Джей и Дрю.
ГЛАВА 7
Когато излязохме от асансьора, Арън изгледа неодобрително Оливър.
- Къде бяхте? - попита той.
Вече се бяхме изморили от играта, затова оставихме момчетата и се върнахме в апартамента.
- Извинявай, Арън. Изгубихме се - каза Оливър с усмивка.
- Къде? В някое езеро? - попита саркастично Арън и ни огледа.
- Много беше голямо - отвърна Оливър и разпери ръце, за да покаже колко точно. - Сигурно беше голямо като океан. Залутахме се в средата, имаше и един голям октопод и отровни водорасли. Едва не се удавих, защото ми се схвана бедрото, но Стела ме извади на брега. Беше невероятна спасителна акция, макар че, за нещастие, не се наложи дишане уста в уста.
- Отровни водорасли, значи? - отвърна Арън, когато влязохме в апартамента и Оливър затвори вратата.
- Няма ли да иде да ги търси при басейна? - попитах аз.
Той сви рамене.
- Сигурно.
- Значи, и те ще трябва да се върнат? - попитах, чувствах се виновна. - Не исках да им разваляме забавлението.
Оливър хвърли мократа си кърпа на един стол.
- Това, че знае къде са, не означава, че ще ги накара да излязат от там - каза той.
- Сигурен ли си? - Потърквах ръцете си, за да се стопля. Бях оставила дрехите си до басейна и внезапно си спомних, че съм само по сутиен и пликчета, увита с една малка кърпа. Беше студено.