- Никога не съм гледала „Тетрадката“. „Дяволчетата“ е най-най-любимият ми филм.
Оливър се смръщи за секунда, после се усмихна.
- Е, добре де, значи, съм познал два от три, нали?
- Вторият ми любим филм е „Интервю с вампир“. Брат Пит е много по-готин от Лео и освен това той е истински вампир, а не блестящо конте.
Странно, но Оливър сякаш не се разстрои, че не е познал още един филм. Но леко се наежи, когато казах, че Брат Пит е готин.
- Е, тогава коя е любимата ти знаменитост? - попита той, за да смени темата.
Сбърчих чело, докато обмислях въпроса. Трудна работа, защото готините типове бяха твърде много.
- Ами дааа - казах накрая въодушевена. - Джо Манганиело. Три думи: мус-ку-ли! Той играе невероятно секси върколак в „Истинска кръв“.
- Какво? - Оливър притисна ръка до сърцето си. - Върколак? А къде останаха симпатичните тийнзвезди?
- Ако имаш предвид себе си, не знам - отвърнах аз и потиснах изсумтяване.
- Е, добре де. - Скръсти ръце на гърдите си. - Кой е последният филм?
- Ако трябва да избирам от филмите на „Дисни“, ще е „Херкулес“. Или „Мулан“. Той е суперяк.
Оливър поклати глава.
- Божеее, нямам никакъв шанс с теб, нали?
- Защо говориш така?
- Е, твоят идеал за мъж е хибрид между вампир и върколак, който е бърз като буйна река и загадъчен като тъмната страна на луната.
Изкикотих се.
- И е син на Зевс - добавих, но предполагам, че Оливър заслужаваше известно поощрение, задето беше цитирал Мулан.
Той прокара ръка през косата си.
- А аз си мислех, че това, че съм в група, има някакво значение...
* * *
Накрая се спряхме на „Новинарят“, защото Оливър каза, че е неговият най-любим филм. Когато започнахме да гледаме, между нас имаше поне трийсет сантиметра разстояние, но някак лека-полека то изчезна: първо се смали до петнайсет, после до пет и накрая до нищо. Не помня дали някой от нас се движеше; сякаш по-скоро диванът се свиваше помежду ни.
Всъщност не обръщах особено внимание на филма - коляното на Оливър докосваше моето и аз чувствах много осезателно това. По целия ми крак се стрелваха тръпки.
Сигурно и той беше разсеян, защото след двайсет минути се прокашля и попита:
- Та откъде каза, че си?
- Минесота - отвърнах и извих глава, за да го виждам. За първи път от началото на филма успях да се отпусна назад на възглавниците, защото разговорът ме разсея от факта колко близо сме един до друг. - Всъщност от Минеаполис, но се преместихме в Рочестър преди няколко години.
- Следващия уикенд имаме концерт в Минеаполис.
- Да, сестра ми много искаше да го види - отвърнах и тогава осъзнах, че Оливър може да попита защо говоря в минало време, затова бързо зададох въпрос: - Ами ти? Откъде си?
Той вдигна вежди, сякаш не можеше да повярва, че наистина не знам отговора на този въпрос, но очите му блестяха от вълнение. Феновете му сигурно знаеха всичко за него и вероятно той не водеше често подобни разговори.
- Джей Джей, Зандър и аз сме от Орегон. Израснахме заедно и сформирахме група в гимназията. - Оливър се усмихна, сякаш си спомни нещо забавно. - Казваше се „Инфинити енд Бионд“.
- Харесва ми. - Ако попаднех на група с такова име, определено щях да я чуя. - По-готино е от „Хартбрейкърс“. - Още щом изрекох това, осъзнах какво съм казала и се смръщих.
- Не го избрахме ние - отвърна той и леко изкриви устни. - Това беше идея на продуцентите. Явно искаха да се харесваме повече на тийнейджърките. - Произнесе натъртено „харесваме“.
Взирах се в телевизора, докато обмислях думите му. Винаги бях твърде критична към „Хартбрейкърс“ и бузите ми пламнаха, защото се зачудих дали не съм несправедлива. От думите на Оливър излизаше, че групата не избира сама имиджа си.
- Е, предполагам, че действа - отвърнах.
Без съмнение продуцентите са знаели какво правят, когато са сменили името на групата: „Хартбрейкърс“ бяха спечелили милиони тийнейджърки.
- Може би - каза Оливър и на лицето му бавно се появи усмивка. - Но аз винаги съм предпочитал да мисля, че моята прекрасна усмивка печели фенките. - Смигна ми и аз завъртях очи.
- Ако тримата сте израснали заедно, как срещнахте Алек? - попитах аз, за да сменя темата, преди Оливър пак да започне да се перчи.
- Всъщност чрез него получихме първия договор - каза той. - Алек е от Калифорния и баща му е изпълнителен директор на „Монго Рекърдс“. Алек винаги е искал да стане музикант, но баща му смятал, че това не е за него. Един ден Джей Джей получи имейл от Алек, казваше, че харесва нашата музика. Открил ни в ютюб и обещаваше, че ще ни срещне с продуцент, ако го приемем за четвърти член на групата. Затова ние...