- Извинете, но кой се обажда?
- О, колко съм глупав. Казвам се Пол Бакстър. Аз съм рекламният агент на „Хартбрейкърс“. Искам да поговоря с теб за снимките, които си направила на групата. - Веднага изправих гръб. Защо рекламният агент на „Хартбрейкърс“ ще се обажда за моите снимки? Кога изобщо ги е видял? - Ало, Стела?
- Да, извинете - прокашлях се и попитах: - Споменахте моите снимки?
- Да, да! Алек ми показа снимките, които си направила преди известно време.
- О, вярно - отвърнах, защото си спомних, че му ги бях пратила по имейла.
- Имаш талант. В снимките има нещо, което не мога да определя. Сякаш... - Той замълча и опита да обясни: - Предполагам, че ще ти прозвучи глупаво, но имаш дарба да улавяш енергията на момента.
Главата ми се изпразни напълно поне за три секунди. Похвалата на Пол беше така неочаквана, така невероятна, че не можех да я проумея. След това топлина се разля по крайниците ми и плъзна по цялото ми тяло като лозови ластари, накрая мозъкът ми най-сстне схвана. Рекламният агент на „Хартбрейкърс“ беше харесал работата ми?
- Стела, там ли си?
- Да - отвърнах пискливо. - Извинете, но сега съм много объркана. Дори не знам какво да кажа. Наистина ли харесвате нещата ми?
Чух го как се усмихна.
- Да пукна, ако лъжа. Ти си изключителна и точно затова искам да работя с теб.
Усетих как главата и гърдите ми някак олекнаха и не знаех дали ще припадна, или ще се понеса във въздуха. Той се майтапеше, нали?
Надявах се да си изкарвам хляба с фотография, но знаех, че не е най-реалистичната кариера на света. Ето защо бях решила да уча в колеж, преди да започна да преследвам мечтата си. Може би щях да завърша реклама или маркетинг и някак да опитам чрез тях да се върна към фотографията. Може би след четири години щях да открия съвсем нова страст и фотографията щеше да избледнее като просто едно гимназиално хоби.
Но предложението на Пол можеше да промени всичко. Внезапно мечтата излезе на преден план, по-близка от всякога. Как беше възможно? Гордеех се с работата си, защото означаваше много за мен, но никога не я бях смятала за добра. Не и като нещата на Бианка. Пол наистина ли искаше да наеме едно момиче без никакво професионално обучение?
Той премина направо към офертата:
- Моята работа е да създавам и управлявам имиджа на „Хартбрейкърс“. Мисли за мен като за мост между момчетата и публиката. Е, не е тайна, че има слухове за разпадането на групата. Някои казват, че между момчетата имало напрежение, а други, че от звукозаписната компания им оказват огромен натиск. Така или иначе, моята работа е да потуша тези слухове. Те са отровни, но колкото повече се опитвам, толкова повече се засилват. - Пол въздъхна и макар че никога не го бях срещала и дори още не бяхме завършили първия си разговор, се почувствах зле. Напрежението в гласа му ясно се усещаше, предишната веселост бе изчезнала, сякаш слуховете тровеха и него самия.
Защо, за бога, ми казваше всичко това?
- Звучи ужасно - отвърнах предпазливо, - но съм малко объркана. Мога ли да помогна с нещо? - Докато говорех, клатех глава, опитвах се да повярвам на думите, които излизаха от устата ми. Много неща се бяха променили след пътуването до Чикаго - преди седмица никога не бих предложила помощ на групата, която не можех да понасям.
Пол пак въздъхна, този път от облекчение.
- Всъщност можеш. Нито една от обичайните ми стратегии не проработи, затова обмислям една малко нестандартна идея. Кажи ми, имаш ли опит с водене на блог?
- Не съвсем - признах аз. Преди време мислех да публикувам някои мои снимки в Tumblr, но не ми стигна кураж.
- Не се тревожи за това - рече той бързо. - При този проект няма да се занимаваме със слуховете, а ще се постараем да покажем на света, че „Хартбрейкърс“ са по-силни от всякога.
- Добре?
- Ти си успяла да уловиш групата в свободното им време, когато са били самите себе си.
- Просто се забавлявахме. Още не разбирам какво искате да направя.
- Стела, не помня откога не съм виждал момчетата толкова щастливи и искам това да продължи, то е безценно. Предлагам ти да водиш официален фотоблог за „Хартбрейкърс“. Ще снимаш групата в тяхното ежедневие и докато се забавляват и разпускат.
- Като снимките, които направих онзи уикенд ли?
- Точно такива. Освен това ще се занимаваш и с воденето на блога. Ще пишеш по нещо за всяка снимка, трябва да има кратко описание какво се случва. Разказвай за групата така, че феновете да имат чувството, че са споделили този миг с вас.
Замълчах.
- Но как ще направя още снимки?
- От това, което чух, ти бързо си се сприятелила с момчетата. Трябва само да бъдеш навсякъде с тях. Сигурен съм, че така ще се сдобиеш с достатъчно материал.