- Да - рече Джей Джей. - Харесва ли ти да юркаш така нещастните роби?
Къртни не се смути.
- Живея за това. Нещо друго?
- За интервюто - каза Алек и се обърнах към него. - Има ли списък с въпроси? За да... - замълча и се озърна към мен, - ами да знаем какво да очакваме?
- О, да! Тук някъде беше. - Къртни зарови в огромната си чанта и извади лист хартия. - След случилото се предишния път настоях да ги прегледам предварително и освен това дадох да се разбере, че няма да отговаряте на въпроси относно слуховете... - Тя замълча.
Усетих как Оливър до мен се напряга и всички притихнаха. Имах чувството, че са смутени заради моето присъствие, защото, когато ги огледах, никой не срещна очите ми. Явно пропусках нещо, всички знаеха, че пропускам нещо, но никой не искаше да ми каже какво е. Свих се назад в кожената седалка и се втренчих в ръцете си, в опит да стана невидима.
Алек се прокашля, благодари и взе листа от Къртни.
Дори тя изглеждаше смутена от внезапното мълчание и не каза нищо. Примигна няколко пъти, разтърси глава и рече:
- Моля, Алек. Погрижи се всички да го прегледат. Ще трябва да...
Тя продължи да говори, но аз вече не слушах.
- Хей - прошепна Оливър и леко ме сбута с лакът. - Добре ли си?
Вдигнах рязко глава.
- Дали съм добре?
- Аха, умълчала си се.
Нe можех да разбера дали се шегува, или наистина се преструваше, че според него аз съм тази, която се държи странно.
- Умълчала ли съм се?
- Аха - отвърна той бавно. - Всяка моя дума ли ще повтаряш?
Явно се преструваше. Не исках да развалям нещата между нас, затова се усмихнах и смених темата:
- Всяка моя дума ли ще повтаряш?
- Ясно, ти си откачалка. И изобщо не си ми липсвала.
- Да - отвърнах, като прехапах устна. - И ти изобщо не си ми липсвал.
ГЛАВА 12
Когато стигнахме в радиото за интервюто, вече умирах от глад, а бях изяла банана. Оливър бе прав - нямахме време за обяд.
Но не ми пукаше. Бях прекалено впечатлена от всичко около мен, за да се тревожа за къркорещия си стомах. Никога не бях влизала в радиостанция - ако не броим опашката за автографи в Чикаго, но там бяхме само във фоайето. Сега, когато бях тук с групата, имах шанса да надникна зад сцената, да видя как функционира всичко, и компютрите, и пултовете ми се сториха вълнуващи.
Момчетата даваха интервю. Седяха в студиото с двамата водещи, Джак и Кели, около кръгла маса, от чийто център стърчаха микрофони. Джей Джей разказваше как веднъж се заключили в гримьорните по време на концерт в Торонто, а аз ги гледах през един правоъгълен прозорец.
Стомахът ми пак изкъркори и разбрах, че трябва да се върна при автомата за закуски, покрай който бяхме минали, но не можех да откъсна очи от тях. „Хартбрейкърс“ бяха пленителни. За краткото време, докато бяхме заедно, аз бях разбрала това, но сега беше различно. Когато вниманието бе насочено към тях, те пускаха в ход чара си и бяха така харизматични, че не можеше да не ги харесаш. Докато ги слушах, ми хрумна, че сигурно затова бяха покорили сърцата на милиони момичета; имаха звезден блясък.
- ...и тогава Оливър хукна по коридора само по боксерки и налетя на една фенка, която бе успяла да се промъкне зад сцената - завърши Джей Джей разказа си. И всички се засмяха.
- Сигурно това е била изненадата на живота ѝ - каза Джак, който още се кикотеше. - Обзалагам се, че не е очаквала да види един от идолите си да се разхожда из коридорите по бельо.
- Тя буквално ми налетя - каза Оливър. - Охраната трябваше да я откопчи от мен. Следите от ноктите ѝ по раменете ми личаха цяла седмица!
- Явно си доста популярен сред дамите - обади се Кели.
Оливър сви рамене в опит да изглежда небрежен, но се беше ухилил многозначително.
- Предполагам.
- Трудно ли е да се справяш с толкова много внимание?
- Понякога е трудно - каза Оливър, - но е хубаво, че още трима души знаят как точно се чувстваш. Ако съм притеснен, мога да се обърна към тях.
- Никой от нас не би могъл да се справи сам с това - добави Зандър. - Подкрепяме се взаимно.
Оливър кимна.
- Тези момчета са моето семейство. Не знам какво бих правил без тях.
- Вие четиримата постигнахте толкова много заедно - каза Джак. - Сигурен съм, че е невъзможно да си представите нещата другояче.
- Така е - отвърна Джей Джей.
- Това е невероятно - каза Кели, която клатеше глава, сякаш наистина бе впечатлена от думите на момчетата. - Времето ни почти изтича, но преди да приключим, искам пак да насоча разговора към момичетата. Оливър, излизал ли си някога с твоя почитателка?