Преди да успеем да сменим темата, Къртни връхлетя в стаята.
- Готови ли сте? - попита тя с ръка на кръста, с другата стискаше клипборд. - Време е за шоу.
Изминаха още петнайсет минути, докато момчетата излязат на сцената. Преди това те се събраха в кръг и Оливър каза кратка молитва. После Къртни ги подкара навън и аз тръгнах след тях, като получих сбита информация кой с какво се занимава по време на един концерт.
Беше невероятно колко много хора всъщност бяха заети с организацията. Например Дан, директорът на продукцията, ръководеше техническия екип, свързан с придвижването и инсталирането на оборудването. Фред, когото момчетата наричаха Смайли, беше сценичният мениджър и работата му бе да контролира движенията на групата и екипа на сцената и извън нея. Той насочи момчетата към местата им, преди да излязат пред публиката. Имаше и поддържащ екип, който отговаряше за инструментите, те подадоха китарите на Оливър и Зандър и баса на Алек. Ритвик беше озвучителят, а Бари отговаряше за мониторите, мистър П., осветителят, и още десетки други хора, чиито имена не успях да запомня.
Когато най-сетне дойде моментът, светлините на сцената помръкнаха. Публиката реагира инстинктивно, виковете на хиляди момичета се сляха в невероятен рев, от който косъмчетата по ръцете ми настръхнаха.
- Вълнуваш ли се? - надвика Къртни шума, докато подаваше на момчетата слушалките им.
- Малко съм нервна - признах аз. Сложих си слушалките и се вгледах в публиката. Тя сияеше от присветващи апарати и телефони и сърцето ми се сви при мисълта какво ли е да излезеш пред тях.
- Искаш ли да ти призная нещо? - каза тя. - Аз винаги се притеснявам преди концерт.
Това ме накара да се почувствам по-добре, но не успях да ѝ благодаря. Светлините на сцената пак се включиха и разкриха „Хартбрейкърс“ на публиката. Виковете се утроиха, но внезапно бяха заглушени от първата песен на групата, която гръмна от колоните на сцената.
Притеснението, за което говореше Къртни, изчезна, щом видях Оливър. Поех си рязко дъх и през следващите три и половина минути не успях да откъсна поглед.
- Благодаря ви, че дойдохте тази вечер - извика той, когато песента свърши и тълпата най-сетне се укроти. - Много сме щастливи, че сте тук! - От гръмотевичния отговор на публиката главата ми закънтя, но като че ли не се отрази на момчетата. Оливър погледна назад към другите. Джей Джей кимна и вдигна палките над главата си.
- Дами и господа - каза Оливър. - Това са „Хартбрейкърс“.
- Едно, две, едно, две, три, четири!
* * *
- Стела Барабела, не разваляй купона.
Концертът беше свършил преди половин час и ние пак бяхме в гардеробната. Момчетата опитваха да ме убедят да ида да празнувам с тях, явно щеше да има парти в някакъв клуб в центъра, но аз отклоних поканата им.
- Да не се опитвате да ме убиете още през първия ми ден? - попитах Джей Джей. - Изтощена съм. Искам да се свия на пода още тук и да спя цяла седмица.
Беше и истина, и извинение. Цялото тяло ме болеше - безумният график на групата ме беше изтощил, но не това бе истинската причина да не искам да отида на партито с тях.
Днес ми беше първият ден, в който трябваше да свикна с натовареното ежедневие на момчетата. Но от утре щеше да започне истинската работа - нямаше просто да се мотая с тях и да гледам. Трябваше да върша работа и Пол очакваше от мен резултати. От тази мисъл гърлото ми се свиваше и за първи път в живота ми се притесних, че няма да успея да направя достатъчно добри снимки.
Сега имах нужда да се върна в хотела, където да декомпресирам и да се опитам да се приготвя за следващия ден.
- Удари една-две глътки - каза Джей Джей, грабна една бутилка от плота и ми я подаде. - И ще си готова да дойдеш. - Това беше бутилка с тъмнокафява течност, която още щом се върнахме в гримьорната, момчетата си я подаваха и пиеха направо от нея.
- По-добре да не пия - отвърнах аз. - Утре ми е първият работен ден и не искам да съм с махмурлук. - Не споменах, че всъщност никога не съм пила. Не че бях чак толкова примерна, но докато Кара беше в болницата, купоните не влизаха сред приоритетите ми.
- Ама моля ти се.
- Остави я, Джей Джей - каза Алек и се извърна от огледалото. През последните десет минути си оправяше косата. Не знаех, че ни слуша, но сега му бях благодарна.
- Но ние... - започна Джей Джей.
- Ще има възможност да отиде на още много купони - каза Алек и го изгледа строго.
Взираха се един в друг, тиха битка на волите, но после Джей Джей въздъхна и извърна поглед.
- Добре - рече той и скръсти ръце. - Но само ако Стела обещае да дойде с нас следващия път.