Всички се обърнаха към мен, за да видят дали съм съгласна.
- Обещавам - закимах трескаво.
- Ще ти го припомня - каза Джей Джей, като размахваше пръст пред лицето ми.
Бързо започнах да си събирам нещата, преди да е размислил. Първо сложих капачката на обектива и прибрах апарата в чантата. Къртни тръгваше към хотела след пет минути и исках да отида с нея.
- Някой виждал ли ми е слънчевите очила? - попитах аз и се завъртях бавно, за да огледам стаята.
- Тук са. - Оливър седеше на страничната облегалка на дивана и държеше очилата ми. Гледаше ме с лека усмивка.
- Благодаря. - Но когато посегнах да ги взема, той хвана ръката ми и ме издърпа така, че бедрата ми се блъснаха в коленете му.
- Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас? - попита той тихо. - Ще е страхотно. - Стискаше ръката ми и галеше с палец кокалчетата ми и аз не можех да се концентрирам върху нищо друго.
Поколебах се. Щеше да е забавно да ида на купон с Оливър. Може би дори по-забавно от нощта ни в Чикаго. Но мисълта за Чикаго и целувката ми напомни за интервюто в радиото, а то пък ми напомни за моето решение. Харесвах Оливър много, но не вярвах, че има чувства към мен. Освен това, за да бъда добра в работата си, трябваше да се концентрирам върху нея. Ако постоянно мислех за Оливър, това щеше да ме разсейва. Приятно разсейване, но все пак разсейване.
- Не се тревожи за мен - казах аз и внимателно издърпах ръката си. - Забавлявайте се. Обещавам, че следващия път ще дойда.
Раменете му увиснаха, но не разбрах дали наистина е разочарован, защото все още се усмихваше.
- Е, добре тогава.
- Трябва да тръгвам. - Оливър кимна и ми даде очилата, после се обърнах към момчетата: - Да си изкарате добре, момчета.
- Лека нощ, Стела - каза Зандър. - Ще се видим утре.
- Да ме сънуваш - смигна ми Джей Джей и аз го изгледах кръвнишки.
Алек вече беше сложил слушалките си, затова раздвижих тихо устни в благодарност и се обърнах да изляза. Още усещах погледа на Оливър, затова им казах пак довиждане през рамо и забързах към вратата. Ако се обърнех към него сега и той ми се усмихнеше с онази усмивка, може би щях да си променя решението.
* * *
Бях стигнала почти до фоайето, когато чух някой да вика името ми.
- Стела, чакай! - Обърнах се и видях, че Оливър тича да ме догони. Щом ме настигна, прокара ръка през кафявите вълни на косата си. - Здрасти.
- Ти си здрасти. - Бях ли забравила нещо?
- Реших да те изпратя - каза той и приглади тениската си.
- О... - За миг се бях надявала, че идва да ме уговаря да ида на купона. - Да, разбира се. Би било страхотно.
Тръгнахме в мълчание, Оливър беше пъхнал ръце в джобовете си, а аз стисках чантата с апарата. „Хайде, Стела - помислих си, - това е идеален шанс да поговориш с него.“ Стомахът ми беше така пълен с пеперуди, че ги усещах как се издигат към гърлото и ми пречат да заговоря.
Оливър ме изпревари.
- Е - провлачи той, сякаш не знаеше какво да каже после. - Исках да поговорим.
Нещо внезапно се стрелна през гърдите ми, но аз устоях на порива да го погледна.
- Да, аз също - отвърнах, преди да съм размислила.
- Добре. Ти си първа.
По дяволите! Не знаех как да започна. Имах чувството, че главата ми е празна, и затърсих думите, които вече не можех да си спомня. „Ако не кажеш нещо сега, никога няма да го направиш“, напомних си.
- Ами за онази нощ.
- Какво за онази нощ?
Подръпнах яката си.
- Ами нали знаеш, когато гледахме филма? - Опитвах се да не звуча смутена, но се провалях чутовно - беше ужасно да говоря за случилото се и знаех, че лицето ми е пламнало като светофар.
Оливър се усмихна.
- Да нямаш предвид нашата супергореща сесия?
- Да. - Забих поглед в краката си. - Ами много беше приятно, но... - Замълчах, после изрекох и другото: - .. .Но не мисля, че трябва да се случва отново.
Оливър спря рязко.
- Моля?
Поех дълбоко дъх и се принудих да се успокоя.
- Сега вече работя за вас и не можем да го правим повече. Не е професионално.
- И това означава?
- Че трябва да сме просто приятели - казах аз, като се взирах в него. Той имаше странно, зашеметено изражение, сякаш го бях ударила по главата с чантата си. За една милисекунда си помислих, че може би е разстроен, че не иска да сме само приятели. Но той бавно кимна.
- Приятели - повтори, докато кимаше. Беше леко смръщен, сякаш това бе толкова странно, че не успяваше да го схване.
- Има ли... проблем? - попитах аз.
Той вдигна рязко глава и леко я разклати, после се усмихна.
- Не, никакъв.
- Супер - казах аз, макар че в момента никак не ми беше супер.
ГЛАВА 13
Седемстотин шейсет и две. Толкова снимки бях направила до сряда следобед. Сигурно си мислите, че сред тях имаше поне една свястна, но не. Всички бяха боклук.