Отне ми известно време да открия файла, но след като го намерих, подадох лаптопа на Алек. Той издърпа стола до мен и започна да ги разглежда. Когато приключи, кимна доволно и ми подаде компютъра, без да каже нищо.
Изчаках някакъв коментар, но той мълчеше.
- Е, защо искаше да ги видиш?
- Защото виждах, че си притеснена - каза той, сякаш това обясняваше всичко. Смръщих се объркана и той продължи: - Не знам дали го правиш, защото искаш да впечатлиш Пол или нашите фенове, но честно да ти кажа, можеш да ни снимаш дори как се взираме в стената и всички ще харесат снимката. Исках да видя нещо друго, нещо, което не е свързано с групата, за да се уверя, че съм прав. Тези снимки... - каза той и посочи екрана - го потвърдиха. Ти си добра, Стела. Ако повярваш в себе си, тази работа ще е съвсем лесна за теб, уверявам те.
Това беше най-дългото му изказване досега. А за лесното? Наистина се надявах да е прав.
* * *
Алек може да не беше най-общителният човек на света, но беше истински сладур. След разговора ни той ме заведе на обяд, за да се разведря.. Първо се притеснявах, че ще е неловко, защото не знаех за какво да говоря с него, но се оказа, че е изненадващо добър в разговорите.
Щом приключихме, Алек трябваше да отиде при останалите, за да репетират за концерта на следващия ден, и за да не започна да се притеснявам отново, аз реших да ида с него. Когато стигнахме в залата, охраната ни заведе на основния етаж. Баскетболното игрище беше превърнато в огромна арена със сцена в дъното. Пространството изглеждаше странно пусто с хилядите празни седалки.
- Всички трябва да са на сцената - каза ми Алек, докато прекосявахме залата.
Първо забелязах Джей Джей. Той крачеше по сцената и размяташе палките си. Алек му помаха и щом ни видя, Джей Джей се ококори.
- Здрасти, Стела - извика той твърде силно. Твърде силно. - Не знаех, че ще гледаш репетицията.
- Нямаше какво друго да правя... - Замълчах, защото видях Оливър.
Облягаше се отстрани на сцената, а някакво момиче се притискаше към него и го прегръщаше през врата, беше заровило пръсти в косата му.
- О, Оли - изкикоти се момичето.
Насилих се да се извърна. Ченето ми беше увиснало и явно шокът бе ясно изписан на лицето ми, защото Алек и Джей Джей го видяха, но не ми пукаше - мозъкът ми още се опитваше да регистрира видяното. Оливър не я целуваше, но изглеждаха доста интимни и аз се запитах дали не го е направил вече. Явно статията в онова списание беше истина - Оливър Пери беше сваляч.
Знаех, че нямам право да се чувствам наранена, но усещах силна болка в стомаха, затова го притиснах с юмрук и опитах да я прогоня. Оливър беше свободен да целува, която пожелае, особено след като му казах, че искам да бъдем само приятели, и все пак по някаква причина болката от предателството стегна сърцето ми.
Всъщност трябваше да изпитвам облекчение - ако бях позволила нещо да се случи между нас, щеше да ми разбие сърцето - но сега исках само да се изритам, задето се бях влюбила в онази прекрасна, но измамна усмивка. Предполагах, че тя е любимото му оръжие. Едно леко извиване на устните и можеше да има всяко момиче - дори нормално момиче, което не харесва боклучавата му музика.
Джей Джей явно видя изражението ми, защото запрати едната палка към Оливър.
- Хей, идиот? - Тя прелетя на сантиметри от главата му и рикошира в стената с кънтящ трясък.
- Какво искаш? - попита Оливър и вдигна поглед от момичето.
Алек се прокашля и вдигна вежди към него, преди да погледне към мен. На лицето на Оливър се изписа объркване, когато ме видя. Не разбрах дали защото не разбираше какво искат от него, или беше изненадан от присъствието ми. Надявах се да е второто.
Настъпи тишина, докато се гледахме, и двамата чакахме другият да предприеме нещо. Накрая той отблъсна момичето от себе си и пристъпи напред. Отвори уста, сякаш да заговори, но не исках да чувам онова, с което би разведрил ситуацията.
- Здравей, Оливър - казах ведро и се насилих да се усмихна. Надявах се да не разбере колко съм разстроена. Когато изрекох името му, стомахът ми кипна, сякаш бях изяла нещо развалено. Исках само да изкрещя. На него. На това глупаво момиче. На себе си.
Как бе възможно да съм толкова глупава? Още когато Оливър изигра мен и Дрю, бях разбрала, че ще донесе само неприятности. Той беше фронтмен на най-известната момчешка група в Америка, за бога! Как няма да е разбивач на сърца?
- Стела, здрасти - започна той, но тогава Къртни се появи на сцената, Зандър вървеше след нея.
- Алек тук ли е? - попита тя и огледа залата, после го забеляза. - Супер. Да започваме, момчета.