- Изкушение с риба тон - прочетох името на опаковката. Алек вдигна глава и аз му го подадох. - Вегетариански деликатес?
- За мен! - каза Зандър.
Бръкнах в торбата и извадих друг сандвич.
- Калифорнийски?
- За мен - каза Оливър и вдигна пръст. Посегна през масата да си вземе сандвича и ръцете ни пак се докоснаха. Аз бързо се отдръпнах. Не бях виждала пак онова момиче, но от сряда насам нещата между нас не бяха вече същите. Избягвахме да оставаме насаме и всичките ни разговори бяха насилени, сякаш бяхме далечни роднини, които нямат какво да си кажат, но се опитват да бъдат любезни.
Зарових пак в торбата и извадих последния сандвич.
- Сандвич с кюфте - обявих и го подадох на Джей Джей. Той измърмори под нос, че не било честно, но взе храната без повече приказки.
- Има ли салфетки? - попита Зандър, докато се опитваше да среже сандвича си с пластмасов нож.
Изтърсих торбата и от нея изпаднаха салфетки и купчина малки червени пакетчета.
- Защо е всичкият този кетчуп? - попитах. Бяха ни изпратили достатъчно за цяла година.
- За мен - каза Джей Джей, сякаш беше най-очевидното нещо на света.
Зандър направи физиономия.
- Пълна идиотщина. Той го слага на всичко.
- Така ли? - попитах и си взех едно пакетче. - Странно. Аз също.
Джей Джей кимна одобрително.
- Кетчупът трябва да е отделна хранителна група.
- Ядях го направо с лъжицата, когато бях малка - признах аз.
Джей Джей се усмихна за първи път, след като идеята му за тайландско бе отхвърлена.
- И за така правех! Ще бъдем кетчупести приятели!
- Само като си помисля, ми се драйфа - каза Зандър и блъсна сандвича си настрани. - Знаете ли колко захар има в едно от тези пакетчета?
- Не бях срещала друг човек, който обича толкова много кетчуп - казах аз на Джей Джей.
- Не вярвам да го обичаш колкото мен - отвърна той и изпъчи гърди.
- Да се обзаложим ли?
Той се наведе над масата и ме изгледа с присвити очи.
- Дадено.
След петнайсет минути Оливър и Алек се върнаха с две кутии кетчуп от кухнята на хотела. Оливър сложи едната пред Джей Джей, а Алек сложи другата пред мен. Зандър взе от кухнята две лъжици.
- Добре - рече Оливър и седна помежду ни. Явно състезанието беше подобрило настроението му и сякаш бе забравил за напрежението между нас. - Правилата са следните. Който изяде повече кетчуп, печели и ще бъде обявен за най-големия фен на кетчупа. Това не е състезание за време. Състезателите ще ядат равни количества кетчуп, докато някой не се откаже. Ясно ли е? - С Джей Джей кимнахме, но аз се притеснявах, че той ще изяде повече, защото беше по-едър от мен. Единственото ми предимство бе, че вече беше изял сандвича си, докато аз започвах на празен стомах. - Е, добре, любители на кетчупа, грабвайте лъжиците.
Аз взех моята и я потопих в гъстата червена каша.
Когато с Джей Джей лапнахме първите лъжици, лицето на Зандър позеленя, той даде остатъка от сандвича си на Алек и рече задавено:
- Това е отвратително.
След няколко лъжици Джей Джей се смръщи.
- Има странен вкус.
Аз вдигнах вежда. На мен ми изглеждаше нормален.
- Това е съвсем нова кутия с кетчуп - каза Оливър. Когато извърна глава, видях, че устните му потрепват.
Четири лъжици по-късно Джей Джей посегна към безалкохолното си.
- Защо е толкова люто? - попита той, но продължи да яде заедно с мен. Скоро допи колата и по горната му устна изби пот. Накрая блъсна кутията. - Някой го е подлютил. - Вгледа се подозрително в Оливър.
- Предаваш ли се? - попита го той, но на лицето му имаше гузна усмивка.
- Не, казвам само, че състезанието не е честно. Устата ми гори.
- На мен ми прилича на оправдание - каза Оливър. - Не искаш да признаеш, че едно момиче ще те победи.
Джей Джей млъкна и дръпна пак кутията, но успя да лапне само няколко лъжици, преди по лицето му да потекат струйки пот.
- Трябва ми вода - изпъшка той, отблъсна се от масата и хукна към кухнята.
- Слава богу! - въздъхнах аз и оставих с трясък лъжицата на масата. Обичах кетчуп, но не можех да се принудя да хапна нито лъжица повече.
- И Стела Самюълс е победител! - извика Оливър, като спортен коментатор. - Тълпата полудява!
Алек и Зандър свиха шепи до устните си и имитираха рева на претъпкан стадион.
- Какво имаше в кетчупа? - попитах аз. Джей Джей се беше навел над мивката, водата течеше, той беше отворил широко уста и гълташе. Оливър извади нещо от джоба си и го сложи на масата ухилен. Празна бутилка от лют сос. Засмях се. - Много си зъл.