- Не, използвах случая. Никога не бих пропуснал шанс да прецакам Джей Джей. - Трапчинките му ме накараха да му се усмихна за първи път след онази репетиция, но точно тогава телефонът ми изжужа.
Станах от мястото си и го извадих от джоба си с надеждата, че съобщението е от Кара. Но не беше. Бях получила съобщение от банката, че на сметката ми е преведена сума - първото плащане от Пол. Потиснах въздишка и седнах пак в креслото.
- Какво има? - попита ме Оливър. Клекна и ме погледна с блестящите си сини очи.
През главата ми минаваше какво ли не - несигурност, триумф, разочарования, надежди - и се изненадах, че успях да забележа промяната, но тя беше факт. Нещо в Оливър се беше променило. Сега той бе забавното и загрижено момче, което бях срещнала в Чикаго, а не готината безразлична рок звезда, която бях видяла през последната седмица. Промяната беше така стряскаща, че ми се зави свят.
- Ами... нищо - отвърнах, докато превъртах телефона в ръцете си.
Оливър ме изгледа със съмнение.
- Не ми прилича на нищо.
- Добре съм - казах и се усмихнах. - Просто ми е мъчно за дома. Качих първите снимки в блога днес и исках да кажа на Кара и на Дрю, но те не ми вдигнаха.
- Мъчно ти е за дома, значи? - Оливър присви очи замислено. След няколко секунди каза: - Мисля, че имам решение.
- Така ли, какво?
Освен ако не накараше някак брат ми и сестра ми да се появят, беше малко вероятно да ме изтръгне от това настроение. Обаче беше мило, макар и не съвсем неочаквано, че искаше да ме накара да се почувствам добре.
Усмихна ми се с онази усмивка, която ме караше да се опасявам от следващите му думи.
- Купон. - Каза го с въодушевление, каквото бих очаквала от Джей Джей, когато е намислил някоя ужасна идея.
- Купон - повторих аз. Можех да напиша цяла книга защо това е лоша идея.
- Да, да се разведриш. - Леко ме докосна по рамото и аз погледнах към ръката му, изумена от този жест след цяла седмица отчуждение. Той я отдръпна бързо и добави: - Трябва да празнуваш.
Бях готова да откажа. Не бях в настроение за купон и нямаше начин силна музика, пълна с непознати стая и алкохол да променят това. Но преди да кажа нещо, Оливър се изправи и се обърна към момчетата, които още обсъждаха състезанието по ядене на кетчуп.
- Хей - извика той и плесна с ръце, за да привлече вниманието им. - Какво ще кажете да направим купон, за да отпразнуваме първата публикация на Стела?
Зандър, Алек и Джей Джей погледнаха него, после мен, после кимнаха едновременно.
- Мисля, че един приятел диджей е в града - каза Алек и извади телефона си. - Да видим дали е свободен.
- Трябва ни шампанско! - рече Зандър и нагласи очилата на носа си. - Много, много шампанско!
- Момчета, не ми трябва купон - казах аз.
Джей Джей ме посочи с пръст.
- Дори не се опитвай да се измъкнеш, Стела. Обеща ми, помниш ли?
Сега ме хвана.
- Не си падам много по купоните - казах все пак. Разбира се, никога не бях ходила на истински купон, затова не бях сигурна.
- Имам решение за това. - Джей Джей изчезна в кухнята. Върна се след минута с бутилка с някаква бистра течност и две малки чаши. - Трябва да се поотпуснеш.
- Не знам - отвърнах колебливо.
Това алкохол ли беше?
- Стига, Барабела. Тази нощ ще те съживим - каза той и наля в чашите.
Тъкмо щях да кажа „не“, но си спомних, че се очаква да се забавлявам, да си живея живота и други такива неща.
- Добре - предадох се аз. - Дано не съжалявам.
Джей Джей само се ухили и надигна чашата си.
- За нощта, която никога няма да забравим - каза той и я чукна в моята.
- За нощта, която никога няма да забравим - повторих аз, после отворих уста и излях съдържанието на чашата в нея.
* * *
Отворих очи и ярката утринна светлина ме заслепи.
- Какво става? - измърморих и седнах в леглото. Главата ми бумтеше, косата ми беше сплъстена, а в устата си усещах вкус на алкохол. Някой изстена и се преобърна до мен, аз подскочих и стиснах възглавницата до гърдите си, за да се защитя. В леглото ми имаше момче с познати кафяви кичури - Оливър Пери.
- По дяволите!
Скочих от леглото.
Нима още сънувах? Цяла минута стоях до нощното шкафче, отварях и затварях очи с надеждата, че ако го направя достатъчно пъти, той ще изчезне. Или аз най-после ще се събудя. Но де такъв късмет. Накрая сърцето ми спря да препуска и трябваше да приема, че това е реалността. Точно тогава забелязах, че Оливър е без тениска.
Проследих с поглед линията на гръбнака по загорелия му гръб, огледах извивките на лопатките и мускулите. После една ужасна мисъл прекоси съзнанието ми и аз ококорих очи. Бях ли спала с него? Все още бях с дрехите от предния ден, но дали той...