- Господи! - казах аз и седнах на дивана. - Аз съм виновна, нали? Много съжалявам, момчета. - Всички мълчаха, но Алек започна да се смее. Всъщност той само започна, а Оливър и Зандър се присъединиха. Гледах ги със зяпнала уста. - Какво има? Какво е толкова смешно?
- Не си виновна ти - едва изрече Оливър. - Не се извинявай.
- Но вие направихте купона заради мен, а сега Къртни е бясна.
Алек сви рамене.
- Знаеш ли какво? Доволен съм.
- Какво? Защо?
- И аз - каза Оливър. - Кога за последно сме я вбесявали така? Честно, не мога да си спомня. - И тримата се замислиха, после се спогледаха и се ухилиха като идиоти.
- Всички сте откачени - казах аз, клатейки глава. - Напълно откачени.
- Момчета, още ми се пикае - обади се Зандър.
ГЛАВА 15
Отне ни девет от десетте минути, отпуснати от Къртни, да разлепим тиксото от Зандър. След още пет момчетата се изкъпаха и бяха готови да излязат. Нямах представа какъв е графикът им за деня, нито кога ще се върнат, но не ме интересуваше, защото аз възнамерявах да спя цяло денонощие.
Но не се получи точно така.
Още щом легнах, започнах да мисля за случилото се и как се бях събудила до Оливър. Мисленето се превърна в притесняване и скоро вече бях в режим на паникьосване. Какво точно беше станало между нас? Молех се да е нищо. Може би и двамата сме били толкова пияни, че случайно сме заспали заедно в леглото. Но една злобна частица на ума ми не спираше да върти възможно най-лошото обяснение: ами ако му се бях нахвърлила?
Не можех да заспя, затова опитах да гледам филм, но нищо не успяваше да ме разсее от мислите. Когато вече не издържах повече, се върнах в апартамента на момчетата, за да проверя дали са там. През следващия час репетирах какво ще кажа. Още щом той влезеше, щях да отида при него и да му кажа, че каквото и да се е случило тази нощ, е било случайност, по вина на текилата, и няма да се случи отново.
- Ох, това е нелепо - възкликнах и задърпах косата си.
Седях на дивана и клатех глава. Колкото повече репетирах речта си, толкова повече ми се струваше, че изобщо не е добра идея да говоря с Оливър. Случилото се на купона се завръщаше и просветваше като цветни кадри, но все не виждах нищо, когато опитвах да си представя нещо свързано с него.
Можех да попитам Зандър или Алек за подробностите, но тях още ги нямаше. Вероятно нямаше да е чак толкова смущаващо да попитам Оливър направо и да спра да се тревожа. Можех да го направя, нали? Все пак бяхме само приятели.
И в този момент вратата се отвори и Оливър се появи, носеше три големи торби с покупки. По-скоро се опитваше да ги носи. Едната се разкъсваше и той бързаше да стигне до кухнята, преди да се е разпаднала. Скочих от дивана и хукнах да му помогна.
- О, Стела, слава богу - каза той, когато взех едната торба. Оставихме всичко на плота до мивката и от торбите се изтърколиха глави лук, чушки халапеньо и една кутия с доматено пюре.
- За какво е това?
- Ще правя вечеря - каза той. - Измий си ръцете. Може да ми помогнеш.
Взирах се учудена в него. Дори да забеляза колебанието ми, не каза нищо. Вече вадеше покупките и ги подреждаше. Доскоро почти не си говорехме, а сега щяхме да готвим заедно? После забелязах как стоварва кутиите с фасул на плота и разбрах, че нещо не е наред.
Не знаех какво друго да направя, затова свалих ластика от китката си, вързах си косата и пуснах водата. Когато потече топла, започнах да си мия ръцете със сапун и да хапя вътрешността на бузата си.
Моментът беше идеален да поговорим за случилото се през нощта, но не можех да се накарам да започна, въпреки че цял час бях репетирала. Освен това Оливър беше разстроен от нещо.
- Къде са останалите? - попитах аз и подсуших ръцете си с кухненска хартия.
Ноздрите му потрепнаха.
- Трябваше да са тук.
- Трябваше?
- Да, веднъж в месеца си правим семейна вечеря, както аз я наричам. Аз готвя и всички ми помагат. Тази вечер трябваше да си направим вечеря, но на връщане от магазина Джей Джей видя една закусвалня и всички решиха да ядат там - каза той и устните му се извиха в грозно озъбване.
Не очакваше отговор. Завъртя се и започна да отваря и затваря чекмеджетата, търсеше нещо. Накрая намери отварачка за консерви и я заби в една кутия. Започна да натиска дръжката, но острието се изплъзна. Опита отново, но със същия резултат, лицето му почервеняваше все повече.
Сложих длан върху ръката му и издърпах отварачката.