- ОЛИВЪР! - Беше Джей Джей, който влетя така внезапно, че аз подскочих. Не бях чула завръщането му, но нямаше как да пропусна вика: - ОЛИВЪР, КЪДЕ СИ?
- Ей, човече! - извика Оливър в отговор. Извърна се, за да погледне зад облегалката на дивана. - Тук съм.
Джей Джей нахлу в стаята като разярен бик.
- Какво е това, по дяволите? - попита той. Стискаше нещо в ръката си и когато стигна до нас, го плесна на масичката.
И двамата се наведохме да погледнем. Видях снимка на Оливър, но после забелязах и текста под нея. Това беше списание, което Джей Джей бе сгънал надве, отворено на статия за „Хартбрейкърс“.
Оливър вдигна поглед от списанието към него.
- Не разбирам какъв е проблемът.
- Ами не знам, може би това проклето интервю? - Джей Джей грабна списанието и започна да чете на глас. Оливър направи физиономия. - „На въпроса каква ще е бъдещата музика на групата, Оливър беше много прям: „Нашият следващ албум ще е много подобен на сегашния. Феновете ни явно го харесват, така че защо да разваляме нещо успешно?“. Какво става, Оливър?
- Казах ти, че съм дал това интервю - сви рамене той. - И още не разбирам защо се държиш така. На мен ми звучи добре.
- Не за това говорихме. - Джей Джей заби пръст в страницата. Както винаги, беше с тясна тениска и аз забелязах как мускулите и вените по ръцете му изпъкват под кожата. Не бях виждала Джей Джей така ядосан и стаих дъх, не знаех какво да направя.
Оливър скочи от дивана.
- Така ли? И какво точно сме говорили, Джей Джей?
- Ти майтапиш ли се с мен? Цял ден измисляхме идеи за новия албум и никоя от тях не включваше боклука, който правихме досега. Ти каза...
- Може да съм си променил решението - сопна се Оливър, преди Джей Джей да довърши.
Джей Джей отстъпи крачка назад и бавно и невярващо поклати глава.
- Ти говориш сериозно? - Вратът и ушите му още бяха зачервени, но лицето пребледняваше.
Нещо в гласа му явно докосна Оливър, защото изражението му омекна и той отпусна юмруци.
- Виж, Джей Джей. Съжалявам. Това е само една глупава статия. Още нищо не е решено. Знаеш го, нали?
- Не знам, ти знаеш ли? - отвърна Джей Джей и аз се намръщих, не успявах да следя разговора им. - Защото не ми изглежда така.
Оливър се почеса по тила.
- Стига, човече - започна той, но Джей Джей се завъртя и излезе. - Изчакай само секунда да... - Външната врата се затръшна. - По дяволите, Джей Джей!
След няколко седмици с „Хартбрейкърс“ бях започнала да си мисля, че слуховете за конфликт в групата наистина са само слухове. Разбира се, бях ги виждала да се карат, но това беше нормално, защото постоянно бяха заедно. Но сега се случваше нещо различно.
Бях чувала Джей Джей да прави остри и неясни коментари, които ме караха да мисля, че той не харесва музиката на собствената си група, но за първи път тази тема се материализираше в цял разговор. Все пак нямах представа какво става и знаех, че пропускам важни парчета от пъзела. Обърнах се към Оливър за някакво обяснение, но той хукна след Джей Джей и аз останах на дивана да се чудя какво, по дяволите, се случва.
ГЛАВА 17
На следващата сутрин, когато попитах Оливър за кавгата, той омаловажи всичко и каза, че нямало проблем. Знаех, че само избягва въпросите ми, и щях да продължа да питам, но Джей Джей се държеше, все едно всичко е наред. Може би не можеше да се сърди дълго, но имах чувството, че просто е отложил обсъждането на този проблем.
Защото днес беше специален ден - „Хартбрейкърс“ имаха концерт в Портланд и той се оказа най-страхотният досега. Явно фактът, че пееха в родния си град, ги беше заредил с невиждана досега енергия и в края на концерта усетих, че пея с публиката. Когато всичко свърши, отидохме в дома на Джей Джей на вечеря. А под „вечеря“ имам предвид квартално парти.
Добре, може би не беше точно квартално парти, но имаше толкова деца на улицата, когато пристигнахме, че трябваше да слезем от колата още на ъгъла и да вървим пеша до малката двуетажна къща със сини капаци.
- Кои са всички тези деца? - попитах, когато вървяхме по алеята. Миризмата на скара се носеше от задния двор заедно с една песен на Меленкамп3.
- Семейство Морис имат сиропиталище - пошегува се Оливър.
Джей Джей извъртя очи.
- Семейството ми е голямо.
За мен голямо семейство означаваше максимум четири деца, което според него било смешно. Той беше най-големият от осем деца - три момчета и пет момичета. А да посрещне групата беше дошла и цялата рода - лели, чичовци, братовчеди, втори братовчеди и даже съседи.