Имаше толкова много хора, че скоро изгубих следите на момчетата. Зандър първи изчезна, хукна да търси семейството си още щом влязохме в къщата. Не след дълго по-малките братя на Джей Джей повлякоха него и Оливър да играят футбол. Алек ми прави компания най-дълго - тъй като беше от Калифорния и неговото семейство не присъстваше на партито - но започна разговор с един братовчед на Джей Джей и след като десетина минути ги слушах как говорят за неизвестна за мен група, аз се извиних и се отдалечих.
Изглежда, кухнята беше сърцето на купона. Масата беше отрупана с храна, хората се тълпяха около нея като буболечки и грабваха по нещо. Аз бързо хванах апарата, застанах встрани и започнах да снимам непознатите.
Една едра фигура пристъпи пред обектива.
- Стела, какво правиш?
Вдигнах поглед и видях Джей Джей. На гърба му висеше малко момиченце с прекрасни тъмни къдрици и зелени очи, сигурно беше на две годинки.
- Не работя, заклевам се - казах аз, докато фокусирах върху нея. Тя беше твърде сладка, за да я пропусна. - Коя е тази принцеса?
- Най-малката ми сестра Одрела. - Джей Джей се извърна да я погледне. - Од, кажи „здрасти“ на Стела. - Тя поклати глава и зарови лице в рамото му. - Не? Е, добре. - И двамата се засмяхме.
Едно по-голямо момиченце със същите тъмни къдрици вдигна глава от купата с бонбони, в която ровеше. Ъгълчетата на устата ѝ бяха омазани с шоколад.
- Стела гадже ли ти е? - Каза го, сякаш беше нещо много смешно.
- Джени! - възкликна Джей Джей, явно тя също му беше сестра.
- Какво? - рече Джени и сложи ръка на кръста си. - Просто питам.
- Не - отвърна ѝ той през зъби. - Стела не ми е гадже. Престани да любопитстваш.
Джени въздъхна, лицето ѝ малко помръкна и тя измърмори:
- Образи.
- Какво значи това?
Тя не отговори на въпроса му, а обърна зелените си очи към мен и пак се усмихна.
- Мислиш ли, че брат ми е сладък? - попита тя и Джей Джей доби ужасено изражение.
Аз преглътнах смеха си и се усмихнах.
- О, мисля, че брат ти е суперсладък.
- Добре. Трябва да се омъжиш за него. Тогава ще сме сестри.
Този път не можах да се сдържа и се засмях.
- Още съм твърде млада, за да се омъжвам.
Джени кимна разбиращо.
- Мама казва, че и аз съм била твърде млада, за да се омъжвам - рече тя и посегна за още един бонбон, - но вече съм планирала сватбата си. Познаваш ли Оливър Пери? Той е най-сладкото момче в целия свят. Когато порасна, ще се омъжа за него.
- Така ли? - отвърнах и леко се изчервих. Бях напълно съгласна с нея - Оливър беше сладък. Дразнещо сладък.
- Е, добре - рече Джей Джей, хвана я за ръката и ѝ взе шоколадчето. - Мисля, че захарта ти стига за днес.
- Хей! - извика Джени. Когато той я пусна, но без бонбона, тя го заобиколи и грабна едно брауни от масата. После му се изплези и изтича от кухнята.
- Много се извинявам - каза Джей Джей, докато връщаше шоколадчето на масата. - Тя няма никакви задръжки.
Ухилих се.
- Явно се предава в семейството.
Той отвори уста да отговори, но Одрела, която още висеше на гърба му като маймунка, дръпна тениската му и посочи към шоколадчето.
- Коколат! Коколат!
- Добре, но само едно - каза Джей Джей и взе червено бонбонче М&М за сестра си. - Не казвай на мама.
- Джеремая Джеймс! - извика една жена от другия край на кухнята. - Дано не съм видяла това, което си мисля, че видях. Знаеш, че не бива да даваш на Одрела бонбони!
- Извинявай, мамо - каза той и свали сестра си на земята.
- Джеремая? - ухилих се аз.
- Тихо. Това име е традиция в семейството. - Нямах възможност да го дразня повече, защото на вратата се позвъни и той хукна по коридора. - Аз ще отворя!
Върна се след минута, след него вървеше една жена, изглеждаше в края на двайсетте. Косата ѝ беше толкова руса, че чак белееше, а очите ѝ бяха в смайващ сив цвят, който веднага познах.
- Ванеса! - Алек хукна през дневната като вихър и се хвърли към жената. Тя отстъпи назад, но се засмя и отвърна на прегръдката му. Ако не го бях видяла, нямаше да повярвам. - Какво правиш тук? - попита той, щом най-сетне се разделиха. - Колко ще останеш?
- Спокойно, братленце - каза тя и разроши косата му, а Алек дори не потрепна, когато развалиха съвършената му прическа. - Задавай въпросите един по един.
Той се усмихна по-широко от всякога.
- Защо не ми каза, че ще идваш?
- Защото исках да те изненадам, глупако. Оливър плати за полета, за да не си единственият тук без роднина.
- Направил е това? - изумих се аз. Ванеса извърна пепелявите си очи към мен и аз се изчервих. - Извинете.
Тя вдигна вежда, погледна брат си и попита:
- Това е Стела, нали? Фотографката? - Той кимна и тя ми се усмихна. - Алек ми показа някои твои снимки. Доста са добри.