Вбесяваше ме, че за мен той беше още празен лист, докато той бе опознал изписаното на моята страница в най-големи подробности. Лесно можех да го проверя в интернет и да разбера всичко сама, но аз не исках да научавам просто факти за миналото му. Като му разказах колко съм ужасена от болестта на Кара, сякаш излязох насред трафика с превръзка на очите. Но му вярвах, че ще ме изведе на сигурно място и няма да бъда прегазена, затова исках той да направи същото - да ми се довери. Ако го направеше, може би щях да му докажа, че и аз мога да бъда добър приятел като него.
- Моят брат от друга майка - каза той и леко се усмихна. - Родителите ни са били приятели в гимназията, затова прекарвахме много време заедно.
Не вдигах поглед, взирах се в грапавите керемиди, не исках да види колко много ме интересува това.
- О, така ли? - казах, с надеждата да продължи да говори. За първи път споменаваше родителите си - очаквах да ги видя на купона тази вечер, но щом той се криеше тук сам, явно не бяха дошли.
Оливър се изтегна назад и пъхна ръце под главата си.
- Искаш ли да видиш нещо яко? - попита ме той.
Въздъхнах при промяната на темата, но казах:
- Разбира се. - После легнах като него, надигната на лакти, за да виждам небето. - Къде да гледам?
- Каза, че любимият ти филм на „Дисни“ е „Херкулес“, нали?
Усмихнах се леко, беше запомнил.
- Да.
- Добре, виждаш ли онези четири звезди, които образуват нещо като квадрат? - попита той и посочи право нагоре.
- Май да - отвърнах, наклоних глава и присвих очи.
- Това е астеризмът, ключов камък на съзвездието Херкулес.
- О... не схващам.
- Астеризмът е група звезди в небето, които може да са част от съзвездие, и не само от едно - каза Оливър. Аз извъртях глава, за да го виждам. Не обръщах толкова голямо внимание на думите му, колкото на очите, извърнати към звездите над нас. Те сияеха от вълнение. - Този астеризъм е като ключов камък, оттук и името.
- Благодаря за урока по астрономия, Галилео - казах аз и прехапах устна, за да не се засмея. - Но още не разбирам.
Оливър се ухили и се надигна на лакът, за да ме вижда.
- С две думи, ти виждаш торса на Херкулес. Той има глава, ръце и крака, но никога не съм успявал да ги различа добре. А ако погледнеш малко наляво, ще видиш Пегас.
Взирах се в лицето му.
- Откъде научи всичко това?
- От чичо. Той си пада по астрономията.
- Значи, имаш семейство - казах аз полу на шега.
Той извърна очи и се отпусна по гръб.
- Разбира се, че имам. - Гласът му внезапно се напрегна. Бях развалила настроението му. Бях докоснала болно място.
Когато върнах лентата, си спомних, че той настояваше, затова и аз настоях:
- Тогава защо не са тук?
- Откъде знаеш, че не са?
- Оливър - казах аз и го погледнах. - Ако бяха тук, нямаше ли да си долу на купона?
Той се надигна до седнало положение и дръпна косата си назад.
- Виж - рече, пусна кичурите си и те подскочиха пак на мястото си. - Не може ли да говорим за нещо друго?
И аз седнах.
- Например за какво?
Очите му оглеждаха всеки сантиметър от лицето ми. Това бе един от онези дълги, интимни погледи, от които сърцето ми пропускаше удар. Накрая той се усмихна изморено.
- Знаеш ли, че „стела“ на латински значи „звезда“? - попита ме и притисна длан към бузата ми. - Един поет от шестнайсети век, сър Филип Сидни, е създал това име за сборник със сонети, който нарекъл „Астрофил и Стела“.
- Знам какво правиш - казах почти без дъх, защото палецът му започна да описва кръгове до ухото ми.
- Така ли? Какво правя?
- Опитваш се да ме разсееш.
Той се наведе и бавно прокара език по устните си.
- Не е вярно - рече и аз усетих топлия му дъх. - Ако исках да те разсея, щях да направя това.
Знаех какво ще стане, какво възнамерява да направи, но преди да се отдръпна, той ме прегърна през кръста и сведе глава.
Щом устата му докосна моята, разбрах, че тази целувка не е като предишната. Онази беше трепетна, изпълнена с вълнението от нещо ново. А тази беше агресивна, сякаш бе чакал твърде дълго за нещо, което отчаяно иска, и сега не може да се сдържи.
Не след дълго ми свърши въздухът и се отдръпнах, задъхана.
- Оливър, спри. - Но все още притисках чело в неговото и го прегръщах през врата. - Не трябва да правим това. - Не исках да спирам, но бях взела решение да не правя това с него.
- Защо? - попита той. Затворих очи, когато плъзна ръка по рамото ми и по ключицата. - Знам, че чувстваш същото като мен. Виждам как оставаш без дъх и се изчервяваш, и как не можеш да ме погледнеш в очите, защото знаеш, че съм прав. Затова, ако пак ми кажеш да не те целувам, няма да го правя, но ще трябва да ми дадеш основателна причина.