Още усещах устните му върху своите, имаха вкуса на лимонадата на госпожа Морис, и знаех, че е прав - исках това, макар да не ми се вярваше, че ще го направи.
Оливър не ми даде много време да отговоря и устните му пак намериха моите, целунаха устата ми, шията и рамото. Той бързо пое контрола, премести се върху мен и бях принудена да се отпусна назад. Грубите керемиди жулеха голите ми рамене, но аз едва забелязвах това. Прокарах ръка по рамото му и по гърба, наслаждавах се на стегнатите мускули под кожата.
- Ей, някой може да ви види.
И двамата се надигнахме рязко, щом чухме гласа на Джей Джей, и ударихме челата си. Той висеше от прозореца и се хилеше коварно.
- Господи, Джей Джей! - възкликна Оливър, смръщи се и потърка челото си. - Много си коварен!
- Ако бях коварен, щях да гледам и да си мълча - отвърна Джей Джей и поклати невярващо глава. - Секс на покрива? Това е доста по-опасно, отколкото да си провесиш краката от ръба. Мама ще получи инфаркт.
- Не мислехме да се...
- Не забравяйте, хлапета, използвайте предпазни средства - прекъсна го Джей Джей и ни показа среден пръст. После понечи да влезе в стаята, но спря и добави: - И да не сте посмели да се преместите на леглото ми!
Когато той си тръгна, Оливър въздъхна, претъркули се от мен и каза:
- Е, изобщо не беше смущаващо.
- Никак - отвърнах, седнах и изтупах дрехите си.
Изненадващата поява на Джей Джей беше прекъснала момента и аз вече можех да мисля ясно, внезапно ми се прииска да съм където и да било другаде, но не и насаме с Оливър.
Не знаех дали съм по-скоро унизена, или бясна на себе си. Целувката бе толкова освобождаваща. Сякаш се бях лутала в тъмното и после всичко изведнъж дойде на фокус. Много исках да вярвам в думите му, че чувства същото като мен, но точно когато започвах да ги приемам, си спомних момичето от репетицията и цялата ситуация отново се размаза и излезе от фокус.
- Вероятно трябва да се върнем на купона - казах аз и започнах да се катеря към прозореца.
Оливър ме стисна за глезена.
- Чакай. Защо си тръгваш? Мислех си, че ще поговорим.
- За какво ще говорим? - Не знам защо казах това; трябваше да поговорим за толкова много неща, особено предвид случилото се, но думите сами излязоха от устата ми.
- За нас - каза той и от изражението му личеше, че не разбира как не съм стигнала до същото заключение. Все пак не помръднах, той въздъхна и добави: - Просто се върни тук и аз ще говоря, става ли?
Не пречеше да го изслушам, нали? Отвърнах с леко кимване и се плъзнах пак на мястото си. Оливър първо мълчеше, седяхме така цяла минута, той се потъркваше по брадичката и се взираше в нощта.
Накрая кимна на себе си и ме погледна.
- Опитвам се да намеря добър начин да кажа това, но не мисля, че има такъв, затова просто ще карам направо: Не искам да сме приятели. Не ме устройва.
Знаех, че когато се присъединих към групата, нещата не бяха съвсем гладки, но си мислех, че приятелството ни се е задълбочило през последните две седмици. Усетих болка в гърдите, сякаш някой заби нокти дълбоко в сърцето ми, но запазих невъзмутимо изражение.
- Как така не те устройва?
- Опитвам се да пазя дистанция, защото ти искаш така, но на мен не ми е достатъчно - каза той. - Наречи ме егоист, но не искам да сме само приятели.
О... Бях го разбрала съвсем погрешно.
- Искаш да си с мен? - попитах бавно, за да се уверя, че не бъркам отново.
- Толкова ли е невероятно? - попита той и устните му се отпуснаха надолу.
- Малко. - Всъщност много повече от малко, но не му казах това. - Мислех си, че не излизаш с момичета.
- Така е. Искам да кажа, така беше. - Поклати глава и започна да дърпа металната плочка напред-назад по верижката. - Опитвам се да ти кажа, че вече искам да го правя.
Чу се внезапен писък, последван от смях, на двора група деца се гонеха около огъня. Погледах ги малко, преди да подръпна замислено устната си.
- Ами другото момиче, което целуваше? - попитах и се обърнах към него. - Онова в Маями.
Той сбърчи вежди, сякаш нямаше представа за какво говоря, после се изчерви, явно си спомни.
- Не съм я целувал, кълна се! - каза бързо. После въздъхна и потърка лицето си с ръка. - Виж, тя не означаваше нищо. Дори не ѝ знам името.
Засмях се, но се получи рязко и напрегнато.
- Не се обиждай, Оливър, но ако се опитваш да ме успокоиш, постигаш точно обратния ефект.
Той стисна кичур от косата си и пак се вгледа в Херкулес и Пегас.
- Чуй ме. - Стисна челюст. - Знам, че беше глупаво, но си мислех, че си падаш по мен, а после изведнъж се оказа, че не е така, и това ме ядоса, защото не разбирах, и исках да се разсея с нещо.