Отне ми известно време да схвана думите му, затова се вгледах в огъня долу. Около него вече имаше и няколко сгъваеми стола и аз видях Алек и Ванеса в края на кръга. Оливър е имал нужда да се разсее с нещо, за да не мисли за мен?
- Не че не си падам по теб - казах накрая. - Просто си мислех, че е обратното.
- Какво? И какво направих, че да мислиш така?
- По време на интервюто в радиото - казах тихо. - Ти спомена друго момиче.
Оливър примигна, а после се засмя, почти истерично.
- Говорех за теб, глупаче.
Отново останах безмълвна. Какво трябваше да кажа, когато най-после чух от него думите, на които се бях надявала?
- Тогава защо просто не го каза? - попитах, след като най-сетне успях да приема истината.
Ако наистина чувстваше нещо към мен, защо просто не го каза, вместо да говори с недомлъвки, сякаш е някаква голяма тайна, и тогава щяхме да избегнем цялата тази бъркотия. Оливър не беше срамежлив и когато се срещнахме за първи път, той се държа прямо и настоятелно.
Гледах го как поема дъх и на лицето му се изписа емоция, която не можех да разгадая. Може би съжаление?
- Медиите имат гадния навик да надничат в живота ми, Стела. Наистина ли искаш да се превърнеш в тяхната следваща история?
- О... - казах аз, като осъзнах какво значи това. Докато съм се притеснявала, че той ще ме нарани, Оливър се е опитвал да ме предпази. - Чувствам се като идиотка. Като най-голямата идиотка.
Той ми се усмихна, сякаш бях казала възможно най-хубавото нещо.
- Това „да“ ли значи?
- Чакай, какво?
- Съгласна си да не сме вече само приятели. - Той не ми даде много време да помисля, но аз бях така смаяна, че можах само да кимна. - Абсолютно ли си сигурна? Не се шегувах, когато казах, че медиите ще раздухат това. Ще започнат да ровят в живота ти и да вадят неприятни неща, които не би искала да излизат наяве.
Каза го така враждебно, че се зачудих каква ли неприятна част от неговия живот са изровили и са показали на целия свят. Аз нямах мрачни тайни за криене, но после се замислих... „Ами Кара? Не искам да я въвличам в това. Тя няма нужда от още стрес в живота си.“
- Ясно - каза Оливър твърде бързо. - Схванах. Ще запазим всичко между нас.
- Ами... - понечих да кажа. Разбира се, че не исках Кара да бъде засегната от това, което се случваше между мен и Оливър, но той май говореше за тайна връзка. - Предполагам?
- Добре - рече и кимна. - Не е тяхна работа с кого излизам.
Исках да кажа нещо повече, защото мисълта за тайна връзка с него някак не ми харесваше, но той стисна челюст и в очите му се появи блясък - не настояваше да приема решението му безпрекословно, но яростно искаше да ме защити, сякаш не искаше да ме изгуби, и никой, дори медиите, нямаше да му попречат. Предполагам, че за някои момичета това би било романтично, но мен ме притесни: какво се беше случило с него, че да стане такъв - толкова недоверчив и предпазлив?
Явно загрижеността ми се изписа на лицето ми, защото той се усмихна и каза лековато:
- Не ти доразказах за сонетите?
Примигнах.
- Моля?
- За „Астрофил и Стела“ - каза той и хвана ръката ми. - Името Астрофил идва от две гръцки думи и означава „любител на звездите“.
- И какво означава това?
Оливър наклони глава и пак се вгледа в небето.
- Че Стела е звездата, в която е влюбен.
ГЛАВА 18
Няколко дни по-късно, когато с Оливър излязохме на първата ни официална среща, за която той забрави да ме предупреди, ако не се броеше една набързо надраскана бележка два часа преди това:
Стела,
В шест на Норт Хигинс Стрийт № 137. Облечи се хубаво.
Оливър
- Какво е това? - попитах Джей Джей, след като прочетох бележката. Работех върху петъчната публикация в блога, когато той ми подаде листчето, и аз отместих компютъра и го погледнах.
- Инструкции от Оливър - отвърна той.
- Това го разбрах. Но за какво се отнасят?
Джей Джей сви рамене.
- Аз съм само куриер, Стела. Не съм сигурен, но ако трябва да предположа, бих казал, че има нещо общо с онова, което правихте на покрива ми миналия уикенд.
Не обърнах внимание на закачката и пак прегледах бележката.
- Но какво означава да се облека хубаво? На някакво изискано място ли ще ходим? - Това беше среща, нали?
Джей Джей вдигна вежда.
- Вероятно означава, че трябва да се изкъпеш и да смениш тези дрехи.
- Много благодаря - отметнах кичурите от лицето си. Нямах нужда той да ми казва, че изглеждам мръсна. - Имам предвид колко хубаво? Полуофициално? Официално? Не ми казва нищо конкретно. Ами ако се облека твърде добре? - Или по-лошо, ако не се облека достатъчно добре?