Хукнах към нашата маса.
- Оливър - казах и посочих към вратата. - Ела да видиш.
- Гадост - каза той, след като надникна в залата.
- Как са те открили? - попитах смаяна.
Тези момичета сякаш се появиха от нищото.
- Някой в ресторанта ни е видял и сигурно е писал в туитър - обясни той. Извади портмонето си и пусна няколко банкноти на масата. - Случва се по-често, отколкото можеш да си представиш.
- Добре, какво ще правим?
- Дано успеем да се измъкнем отзад.
Но нямахме този късмет. Оливър тръгна бързо по коридора, но фенките го забелязаха. Когато се чуха истеричните викове, той ме хвана за ръка и се затичахме.
- Чакай - каза той и дръпна рязко задната врата. Надникна навън, преди да я затвори. - По дяволите!
- Какво има? - Сърцето ми бумтеше от адреналина и аз се чудех дали връзката ни винаги ще е такава - тайни, бягства, драми.
- Отвън има цяла тълпа папараци. Трябва да намерим друг изход.
- Какъв друг изход?
- През кухнята? - предложи той.
Влязохме бързо през люлеещите се метални врати и част от персонала ни изгледа с изненада. Кухнята имаше един изход. Той водеше до малко оградено пространство, където се намираха контейнерите за боклук, но вратата в оградата беше заключена с катинар.
- Ами сега? - Започвах да се притеснявам, че нашата първа тайна среща няма да остане тайна задълго.
Оливър помисли малко и ме повлече обратно към малката кухня. Отвори един килер, бутна ме вътре и влезе след мен. Когато затворихме вратата, потънахме в мрак.
- Ох - изсъсках, защото той ме настъпи по крака.
- Извинявай. - Не виждах почти нищо, но бях напълно сигурна, че той запречва вратата с една количка за почистване.
- Хей! - извика някой от кухнята. - Момичета, не може да влизате тук!
Чуха се писъци. Чакахме, задъхани, докато суматохата зад вратата утихна. Сърцето ми най-сетне забави ритъма си и аз успях да се отпусна мъничко, но това не решаваше настоящия ни проблем - все още бяхме затворени в килера.
- И как точно ще се измъкнем от тук? - попитах.
Чувах, че Оливър шава до мен. След секунда видях ярка светлина, когато включи телефона си и натисна бутон за бързо набиране.
- Здрасти - прошепна той, когато от другата страна вдигнаха. - Със Стела сме в капан в един индийски ресторант. Трябва някой да дойде да ни вземе. - Разговорът продължи още няколко секунди, докато Оливър каже на човека отсреща адреса на ресторанта. После затвори и рече: - Ще отнеме около половин час.
- Какво ще правим дотогава? Ще се крием тук?
Той прибра телефона в джоба си и вече не можех да го виждам, но сякаш чух как се ухили.
- Сещам се за някои неща. - Прегърна ме през кръста и ме придърпа към себе си. - Например...
И ме целуна. Първо целувките бяха много по-нежни от предишните. Оливър не бързаше, бавно притисна устни към челото ми, към бузите и шията. После устните му откриха моите и стана съвсем различно. Той ме избута към стената и притисна гърдите си към мен. Неволно ритнах нещо, докато пристъпвахме назад. Беше малко, метално, вероятно спрей за почистване, и една метла също изтрополи на пода.
Останахме в килера, докато Арън дойде, и аз излязох от ресторанта с чувството, че участвам във филм за Джеймс Бонд. Но връзката ми с Оливър не се изчерпваше само с вълнуващи приключения, опасни бягства и страстни целувки. На следващата вечер, след концерта, се оставих момчетата да ме уговорят да ида с тях на партито. То беше в нощен клуб на няколко пресечки от залата и когато пристигнахме, аз скоро разбрах колко трудно ще ми бъде да съм тайното гадже на Оливър.
Още щом влязохме, около групата се събра цяла тълпа, предимно красиви момичета, които се бяха издокарали за танци. Никога не се бях притеснявала от външния си вид пред Оливър, но внезапно се почувствах зле със скъсаните джинси и потничето.
Настаниха ни във ВИП сепаре точно до мястото на диджея, и макар че това ни отделяше донякъде от останалата част на клуба, малка група фенки успяха да минат през охраната и да се присъединят към нас. Три момичета се въртяха около Оливър - всички бяха високи, руси и изобщо не приличаха на мен. Най-вбесяващото обаче беше, че не можех да ги мразя заради безсрамното им флиртуване, защото те нямаха представа, че той не е свободен.
Седнах на един от кожените дивани и опитах да изглеждам възможно най-небрежна, играех си с телефона и гледах как тълпата пулсира на дансинга. По едно време Оливър срещна погледа ми и ме погледна извинително, но през по-голямата част от нощта почти не разговаряхме.
- Хей, добре ли си? - попита ме Джей Джей, когато клубът най-сетне затвори. - Много си се умълчала.