- Човече, защо си ми толкова ядосан? - попита Оливър.
- Защото! Искам да направим нещо различно за следващия диск.
- Какво им е лошото на песните, които имаме?
- Това не сме ние, Оливър.
- Разбира се, че сме. Аз ги написах.
- Не, не сме. Ти пишеш каквото искат да чуят и на мен ми писна от това. Писна ми да се преструваме, писна ми от тази сладникава музика и от тъпите дрешки. Искам да бъде както преди, когато се забавлявахме и пишехме убийствени песни.
- Аз не се преструвам!
- Нима? Докажи го. Нека изсвирим една от старите песни на „Инфинити енд Бионд“ на концерта утре вечер.
- Знаеш, че не можем да го направим.
- Защо не, защото те не искат? Не разбираш ли, Оливър? Ние успяхме. Не е нужно вече да им угаждаме.
- Списъкът с песните е установен и...
- Майната му на списъка, майната им и на тях! - извика Джей Джей. - Знаеш ли какво! Майната ти и на теб!
Вратата се отвори и пак се затръшна. Последва миг тишина, после Оливър влезе в дневната. Когато ме видя, се смръщи.
- Чу ли това?
- Много съжалявам - казах бързо. - Опитвах се да не слушам, но вие така крещяхте, че ми беше трудно да не чуя.
- По дяволите! - Той изрита креслото пред себе си и се тръшна в него, после покри лицето си с шепи. - Съжалявам, Стела - измърмори през пръстите си. - Ти не си виновна.
- Искаш ли да поговорим за това? - попитах плахо.
Той мълча още дълго и аз реших, че може бе не е чул въпроса ми.
- Благодаря, че предлагаш - каза накрая и стана, без да ме поглежда. - Може би утре. Точно сега искам да бъда сам.
После излезе и аз останах да стоя насред стаята.
Беше тихо, чувах рева на кръвта в ушите си. Какво, за бога, се беше случило? Зандър не се върна в хотела, а Джей Джей и Оливър явно не бяха в настроение, затова можех да питам само един човек.
Поколебах се, когато стигнах до вратата му. Алек беше много труден за преценяване и не знаех дали ще иска да говори с мен. Започнах да въртя камъчето на носа си, после си поех дъх и почуках на вратата му. Той не отговори, но вътре светеше и аз чувах някакво движение.
- Алек? - почуках отново, но той пак не отговори. Сигурно беше със слушалките и не ме чуваше. След миг вътрешен дебат завъртях дръжката и надникнах. Разбира се, той крачеше из стаята със слушалки в ушите. - Извинявай - рекох, когато се обърна към мен, - почуках, но ти не отговори.
- Здрасти, Стела - каза той и аз приех това като покана.
- Става ли нещо в групата? - попитах направо. Щом изрекох въпроса, последваха още милион: - Защо Джей Джей и Оливър са така ядосани един на друг? Продуцентите карат ли ви да правите нещо, което не ви харесва?
- Мисля, че това е повече от един въпрос - каза той и потупа брадичката си с палец.
- Извинявай - промърморих и бузите ми пламнаха.
Бях доволна, че още се взира през прозореца и не забеляза смущението ми.
- Няма нищо. Предполагам, че ти дължим отговор, но това е дълга история.
- Не бързам за никъде - отвърнах, което не беше съвсем вярно. Трябваше да пусна новата публикация в блога, но все още имах време. Исках да го чуя.
- Добре. Ще седнеш ли? - Той посочи към леглото. Кимнах. Седнах, като подвих крак под себе си. Алек се настани до мен, но вместо да започне историята, както очаквах, свали слушалките от врата си. - Вземи.
Пъхнах едната в ухото си. Първо не чувах нищо, защото Алек търсеше нещо на айпода си, после натисна бутон и започна песен. Тя беше по-гръндж от музиката, която обикновено слушах, но бавното ѝ темпо и мрачният вокал си пасваха много добре. Затворих очи и я изслушах с удоволствие. В нея имаше нещо странно - знаех, че не съм я чувала преди, и все пак ми беше позната.
Когато музиката затихна, аз подадох слушалките на Алек.
- Хубава е. Кои са те?
- „Инфинити енд Бионд“ - каза Алек, като се взираше в мен.
- Стига бе! - възкликнах, но знаех, че не ме лъже.
Бях познала гласа на Оливър. Без сладникавата мелодия той сякаш се отваряше, звучеше по-гърлено и леко остро.
- Това е от старите ни песни - каза той. - Преди да станем „Хартбрейкърс“.
- Били са много хубави - отвърнах. Исках да попитам какво се е случило, но не исках да обиждам Алек. Затова внимателно формулирах въпроса си: - Защо се променихте?
Той реши да отговори с въпрос:
- Казвал ли ти е някой как точно се случи всичко? - попита той и махна с ръка.
- Имаш предвид групата? Да, Оливър ми каза. Нали твоят баща е директор на „Монго Рекърдс“?
Той кимна.
- Да, той не искаше да ставам музикант. - Оливър ми беше казал и това, но не исках да прекъсвам Алек. - Поне не искаше да продуцира мен.
- Защо?
- Чувала ли си за Джаксън Уилямс? - попита той и аз поклатих глава. - Не съм изненадан. Той изгря с един хит. Татко го пое няколко години след като основа звукозаписната компания. Помогна на Джаксън да направи първия си сингъл. Получи се много добре, но после Джаксън реши, че иска да прави своя музика, и пое в съвсем различна посока.