- И какво стана?
- Татко му позволи, защото ни е роднина. Джаксън е мой братовчед и негов племенник. Когато албумът се провали, татко винеше себе си.
- Това е бил само един албум. Това се случва постоянно при музикантите.
- Да, но този - Алек поклати глава, - този беше слаб. Много навреди на кариерата му.
- И баща ти не е искал същото да се случи и с теб.
- Не искаше дори да ми даде шанс - каза Алек и сви юмруци. - Аз бях добър, много добър, а той не искаше дори да ме чуе.
- И ти какво направи?
- Не исках да се откажа. Казах си, че има и други звукозаписни компании, други продуценти, други шансове за мен, но като че ли нищо не се получаваше. Никой не искаше да даде шанс на хлапе, в което не вярва дори собственият му баща. Тогава открих Оливър, Джей Джей и Зандър. Стана съвсем случайно, докато ровех из ютюб и гледах разни клипове. Попаднах на тази група. Те бяха готини и знаех, че татко ще ги хареса, затова писах на Оливър, че мога да им уредя среща, ако ми позволят да вляза в групата.
- И си бил прав. Баща ти ги е харесал.
- Не му хареса, че ще съм част от групата, но накрая се съгласи да подпише договор с тях, и с мен, но трябваше да се съгласим с цял списък условия.
- Какви?
- Всякакви. Той искаше пълен контрол - музиката, имиджа, дори името на групата. Искаше да се увери, че онова с Джаксън няма да се случи отново, и ние се съгласихме. Но сега, макар че сме по-успешни, отколкото някой е предполагал, татко още не иска да отпусне юздите. Задушава ни.
- А това какво общо има с гнева на Джей Джей към Оливър?
- На Джей Джей му писна да изпълнява волята на продуцентите. Иска отново да пишем наша собствена музика. Всъщност всички го искаме, но Оливър... - Алек се смръщи. - Той като че ли е на страната на татко. Отказва да му се противопостави, макар да сме сигурни, че и на него му липсва онова, което беше преди. Джей Джей и Оливър започнаха да се карат, когато тръгнахме на това турне. Стана толкова зле, че плъзна слух, че се разделяме. Положението малко ce поуспокои, затова аз реших, че може да са се разбрали, но после... е, ти чу какво стана.
Когато Алек замълча, ме погледна някак твърде зряло за толкова млад човек. Сърцето ми се сви и не можех да не усетя болката, която се изливаше от него на вълни. Мислеше, че е виновен за всичко това - за правилата, за споровете, за слуховете. Отчаяно исках да кажа нещо, каквото и да е, за да облекча вината му, но имах чувството, че каквото и да кажа, няма да има значение.
Все пак опитах:
- Не е твоя вината, нали знаеш? - И посегнах да го успокоя.
Той сведе поглед към ръцете ни.
- Но аз ги принудих да ме вземат в групата.
- Не си ги принудил за нищо. - Трябваше да разбере, че не бива да се обвинява, защото сама знаех какво е. - Можели са да откажат.
- Сигурно - каза Алек. - Но това няма значение, нали? Оливър и Джей Джей се карат, а моят баща все още се държи като задник.
- Може би - отвърнах и леко се усмихнах. - Имам идея. Ще ми дадеш ли айпода си?
* * *
- КАКВО си направила?
Беше ранно утро, аз седях до кухненския плот в сегашния апартамент на момчетата и клатех крака на високото столче. Имаха концерт вечерта, затова се зареждахме преди натоварения ден. Асистентът на Къртни донесе закуска - гевречета, четири вида крема сирене и портокалов сок.
Вчерашният скандал още се усещаше във въздуха и всички бяха по-тихи от обикновено. Поне докато не казах на Оливър, че съм качила една песен на „Инфинити енд Бионд“ в блога вечерта. За първи път добавях музика към публикацията, но Пол ми бе показал как да го направя и беше много лесно.
Не го направих, за да ядосам Оливър или за да предизвикам още някоя драма. Исках да разбера как феновете им ще реагират на този различен стил. Алек ми помогна да избера песента и аз помолих феновете за обратна връзка, щом чуят песента. Не споменавах, че тя е на Оливър, Джей Джей и Зандър от времето преди „Хартбрейкърс“, защото исках да са непредубедени.
- Защо се ядосваш толкова? - попитах и спокойно намазах крема сирене върху последното парченце от геврека. - И без това възнамерявах да добавям музика към публикациите и реших, че една от старите ви песни ще е идеална за начало.
- Е, грешно си решила - сопна ми се Оливър.
- Но песента е страхотна - казах аз в защита на музиката и на самата себе си. - Освен това не съм написала, че е ваша.
- Все пак не биваше да го правиш - каза той, но Джей Джей реагира съвсем различно.
Наведе се напред и буквално остави геврека си.