- Няма да те притискам, Стела - каза Пол, когато не отговорих. - Ще те оставя да помислиш добре и ти ме потърси, когато си готова.
Той тихо си събра нещата и излезе, а аз се чудех какво да направя.
* * *
Усетих погледа на Оливър.
- Взе ли вече решение? - попита той.
Въздъхнах и натиснах бутона за спиране на пауза.
За тази част от турнето пътувахме с автобус и с Оливър се бяхме настанили на малко диванче да гледаме филм.
- Оливър - казах аз тихо и се озърнах към Алек и Зандър. Те играеха на видео игра срещу нас, а Джей Джей спеше някъде отзад. - Не са минали още два дни. Не ме притискай.
Той беше единственият, на когото казах за новото предложение на Пол. Не че не исках останалите да разберат, но имах нужда от време да обмисля възможностите, преди всички да се струпат отгоре ми и да настояват да остана.
Оливър добре сдържа вълнението си, когато му казах новината, но все пак усетих, че се надява да приема. Постоянно отваряше дума за това и когато започна да се върти, докато гледахме „Джуманджи“, разбрах, че пак ще го направи.
Не му отговорих това, което искаше да чуе.
- Да, знам - рече той с глуповата усмивка. - Просто се вълнувам, че ще прекараш още време с нас.
Говореше за групата, но знаех, че има предвид себе си. И точно това беше голямата ми дилема. Нещата между нас вървяха много добре, но какво щеше да стане, ако се върнех у дома или отидех да уча някъде, докато той обикаля света? Възможна ли беше такава връзка? Страхувах се, че ако откажа предложението на Пол, ще се откажа и от Оливър.
Освен това, след като изпратих заявлението си, аз продължих да търся информация за Школата по визуални изкуства, прочетох за кампуса и за различните курсове. В Ню Йорк можех да получа безценен опит, какъвто никога нямаше да имам, ако останех с групата. От друга страна, може би офертата на Пол беше най-добрата възможност, която някога щях да получа? Ако изберях да остана с тях, означаваше ли това, че искам да играя на сигурно?
Бях така потънала в мисли, че не осъзнах, че не съм отговорила на Оливър. И че не го слушам, защото той явно продължаваше да говори.
- Стела, тук ли си? - попита той и размаха ръка пред лицето ми.
- Какво?
- Казах, че имам нещо за теб.
Изпъна се назад, за да извади нещо от джоба си. То беше доста обемисто и затова се наложи да се изправи. Накрая извади синя кутийка с цвета на моя кичур, вързана с бяла панделка. Вгледах се в нея с подозрение.
- Оливър, не е нужно да ми подаряваш нищо - казах аз, внезапно забравила за проблемите си. Усмихнах се и завъртях кутийката в ръце. - Какво е? Подскажи ми.
Той блъсна рамо в моето и се ухили.
- Просто я отвори.
- Не е смешно - казах аз, но свалих панделката.
Когато вдигнах капачето, видях малка сребърна музикална нота в кадифеното гнездо.
- Това е талисманче от гривната на майка ми - обясни той, преди да попитам. - Реших, че може да я закачиш за апарата си, за късмет. Или да я носиш на верижка. - Той пак бръкна в джобовете си, сякаш очакваше да си помисля, че идеята е глупава.
- Еха, Оливър! - Извадих нотата и я вдигнах към светлината. - Красива е.
Тя беше невероятна, но ме срази по-скоро фактът, че е принадлежала на майка му. Оливър не я беше споменавал досега, а ето че ми подаряваше нещо нейно.
- Значи, ти харесва? - попита той и усетих, че сдържа дъха си.
- Мисля, че е съвършена - отвърнах и посегнах към апарата. - Просто ми е любопитно дали майка ти е съгласна. Явно тази гривна е важна за нея.
Той извърна очи за миг.
- Тя не я е носила от доста време.
- Е... съгласна ли е да ми дадеш талисманчето?
- Да, напълно - каза той и махна с ръка.
Щом започнах да говоря за майка му, той се напрегна и аз исках да разбера защо. Нима не бяха в добри отношения? В такъв случай едва ли щеше да му даде талисманче от гривната си.
- Явно майка ти е готина - казах след няколко секунда. Оливър прехапа долната си устна и замълча, а аз добавих: - Много бих искала да се срещна с нея някой път.
- Да - рече той и кимна разсеяно. - Сигурен съм, че ще те хареса.
Виждах, че се затваря в себе си, вече не му се говореше, затова бързо смених темата.
- А по какъв случай е подаръкът? - Хрумна ми, че може би се опитва да ме подкупи, за да остана.
Раменете му се отпуснаха и той погледна към мен, устните му бавно се извиха в усмивка.