- Не, но наред ли е всичко?
- Да - отвърна той и пъхна телефона в джоба си. Наведе се и ме целуна по челото. - Забавлявай се. Ще се видим довечера.
Пет рокли, три чифта обувки и две огърлици по-късно, аз успях да се добера до хотела, без да изхарча всичко, което бях спечелила за последния месец. Когато влязох, Джей Джей седеше на дивана и играеше на видео игра. Затова пуснах торбите и се тръшнах до него.
- Смазана съм - казах му.
Може би щях да имам време да подремна, преди да стане време да се приготвяме.
- Виждам - отвърна той. - Май си изкупила целия мол.
- Не можах да избера - отвърнах смутено.
- Какво?
- Коя рокля да облека довечера, затова ги купих всичките.
Той остави контролера и се обърна към мен.
- Дай да ги видим, аз ще ти помогна да избереш.
Извадих роклите от торбите. Първата беше лилава, с широка пола и бляскава горница.
- Не, твърде момичешка е - каза той, когато я вдигнах пред себе си. Извадих дълга червена рокля по тялото, която вероятно бе най-скъпата ми покупка днес. - Хм - рече той и потърка замислено брадичка. - Тази има потенциал. Следващата.
Извадих светлосинята рокля, която беше къса отпред и дълга отзад, той я отхвърли, защото и тя била твърде момичешка, и една с презрамки, която не хареса, защото била твърде розова. Остана само една и аз се притесних, че не съм успяла да купя нищо подходящо.
- Последната - казах и я извадих. Видях я на витрината на един бутик на връщане към хотела и спрях да я пробвам. Това беше класическа малка черна рокля - леко старомодна, поръбена с дантела и украсена със златисти камъчета - нещо като съвременна реплика на стила на Мерилин Монро.
- Тази, определено - каза той без колебание още когато я разопаковах.
- Наистина ли мислиш така?
- Категорично.
- Добре. - Усмихнах се, бях щастлива, че поне една рокля е подходяща. - Но не казвай на Оливър. Искам да го изненадам. Той върна ли се?
Джей Джей сви рамене и аз оставих торбите на масичката и тръгнах да търся Оливър. Почуках на вратата на стаята му и надникнах вътре. На леглото му имаше куфар. Беше отворен и от него на покривката се бяха изсипали дрехи. Чифт обувки бяха изритани до креслото, но нямаше и следа от Оливър.
Лампата за четене светеше, затова отидох да я изключа. Едва тогава забелязах книгата на възглавницата. Седнах и я отворих. Когато видях първата страница, осъзнах, че това не е книга, а фотоалбум. Ние двамата се усмихвахме от първата снимка, в деня, в който се срещнахме в Чикаго. Господи, изглеждаше толкова отдавна.
Докато прелиствах пластмасовите страници, осъзнах, че Оливър е разпечатал всички фотографии от блога и ги е добавил към личната си колекция. Снимките бяха предимно на нас двамата, но имаше и няколко с момчетата. Когато стигнах до последната страница, вече бях ухилена до уши. От мисълта, че съм достатъчно важна за него, че да направи цял албум, посветен на нас, ми се искаше да скачам от радост.
- Стела - подаде се Зандър от прага. - Оливър тук ли е?
- Не. - Хилех се като откачена. - Нямам представа къде е.
- Защо изглеждаш толкова щастлива?
- За нищо - отвърнах аз.
- Е, добре - рече той и ме изгледа странно. - Трябва вече да се приготвяме за довечера.
- Добре. Ще ида да се изкъпя.
- Когато си готова, Джули и Кен ще са тук. - Това бяха гримьорката и стилистът на момчетата. Бях ги виждала много пъти, преди интервюта и концерти, но никога не бяха разкрасявали мен.
- Те ще ми помогнат да се приготвя? - попитах развълнувана.
- Да, глупаче - усмихна се той. - Тази вечер е твоята първа поява пред публика.
- О, господи - изпъшках аз, знаех, че звуча точно като Кара. - Това е толкова невероятно.
Изкъпах се бързо, като едва сдържах вълнението си от предстоящото. След като стъпих на постелката, се загърнах с халата и хукнах към дневната. Кухненската маса беше превърната в гримьорна. Имаше грим, гел за коса, сешоар, маша и голям набор гребени и четки. Алек вече седеше на един стол и Кен работеше по уни-калната му прическа.
- Здрасти, Стела - поздрави ме Джули. - Чух, че ще ходиш на премиерата тази вечер?
- Да - ухилих се аз.
- Добре, защо не седнеш, за да те гримирам.
Моята трансформация отне три часа. Джули работеше бавно, като планира внимателно всичко - от сенките на очите до устните. След като цяла година беше гримирала момчетата, което изискваше полагането на плътна основа, за да заглади неравностите по кожата, сега работата с момиче сигурно беше удоволствие за нея. Накрая реши да ми направи сребрист опушен грим на очите и да сложи яркочервено червило.
След грима дойде ред на Кен. Първо ми нави косата на елегантни вълни. После прихвана долния слой на конска опашка и го вдигна нагоре. След почти цял флакон лак за коса успя да оформи косата ми в красива вълна, а синият кичур минаваше през средата като синя мълния.