- Харесва ли ти? - попита той накрая и вдигна огледало зад мен.
- Ще ми я правиш ли така всеки ден? - пошегувах се аз.
Не можех да измисля точната дума, за да се опиша, но изглеждах изискано. След като облякох черната рокля и обух обувките с високи токчета, аз се завъртях пред огледалото в банята, за да се огледам. Не исках да се хваля, но Оливър щеше да е сразен.
- Леле! - подсвирна някой. Обърнах се и видях, че Джей Джей се е облегнал на рамката на вратата, изглеждаше чудесно с черния костюм. - Приличаш на много гореща мадама.
- Мислиш ли? - усмихнах му се аз.
- Оливър ще изстреля товара си, като те види.
Плеснах го по рамото.
- Защо винаги си толкова вулгарен?
- Какво? Това беше комплимент.
Извъртях очи.
- Знам, че се опитваш да бъдеш мил по твоя отвратително перверзен начин.
- Ами аз? Няма ли да кажеш колко съм ослепителен? - попита той нацупено.
- Предполагам, че си симпатичен - подразних го аз.
- Само това ли? Не съм толкова страхотен, че да зарежеш Оливър заради мен?
Изгледах го, той се ухили в отговор и скоро и двамата се засмяхме.
- Хей, Стела? - влетя в банята Зандър.
- Да?
- Оливър не е... еха - замълча той, щом ме видя.
- Готина е, нали? - кимна му Джей Джей.
Зандър се изчерви.
- Да - каза смутено. - Много си хубава, Стела.
- Благодаря. Ти също изглеждаш невероятно. Какво щеше да кажеш за Оливър?
- Не ти ли се е обадил? - попита той с надежда.
- Не, защо?
- Още не се е появил - отвърна Зандър, сбърчил чело от тревога. Думите му ме накараха да се смръщя. - Не е типично за него да изчезва така.
- Говори ли с Къртни? - попитах аз.
- Това също е странно - каза Зандър и бръчките на челото му станаха още по-дълбоки. - Обадих ѝ се и тя изобщо не звучеше притеснена.
- Какво? - изуми се Джей Джей. - Тя обикновено откача.
- Знам. Каза, че ще се чакаме във фоайето след десет минути, тогава ще я попитаме.
Десет минути изминаха бързо и Оливър още не се беше върнал.
Алек погледна телефона си.
- Хора, трябва да тръгваме.
- Мисля да остана тук - казах аз на момчетата. Ако нещо се беше случило с Оливър, не исках да отивам без него.
- Сигурна ли си? - попита ме Алек.
Кимнах.
- Ще се видим там, нали?
- Разбира се - отвърна Зандър и ме прегърна.
- Късмет - добави Джей Джей и се усмихна дяволито. - Не се спъвай на килима.
- Много благодаря - отвърнах саркастично, но сърцето ми внезапно ускори ритъма си.
Когато вратата се затвори и останах сама, аз седнах на ръба на дивана и зачаках Оливър.
Чаках. А после чаках още. Погледнах мобилния си, видях, че е десет часът, и разбрах, че няма да дойде. Все пак останах там с надеждата, че съм сгрешила. След това вече изгубих представа за времето и всичко ми се сля. Трябва да е било малко след дванайсет, когато вратата на апартамента се отвори и чух, че някой вика името ми.
- Стела, тук ли си? - Едва усетих, че Зандър сяда до мен на дивана. - Хей, добре ли си? - Не отговорих. Почти не го чувах от шума на кръвта в ушите си.
- Стела! - повика ме Джей Джей и клекна до мен. Махна с ръка пред лицето ми. - Стела, събуди се.
Примигнах и ги погледнах. Зандър изглеждаше ужасѐн, сякаш му бяха съобщили за смърт на близък, а лицето на Джей Джей беше червено. Алек стоеше зад тях и изглеждаше... мъртвешки. Блясъкът в очите му беше почти плашещ.
- Той не дойде - казах накрая и погледнах приятелите си.
- Знаем - отвърна Зандър. - Видяхме го там. - Прехапа устна и разбрах, че премълчава нещо.
- Какво стана? - Сърцето ми бумтеше в гърдите от очакване, но усещах как ужасът се разлива като отрова във вените ми. В този миг разбрах какво ще ми каже.
Зандър се поколеба, сякаш се страхуваше, че ще ми разбие сърцето само с няколко думи.
Затова Алек каза вместо него:
- Той дойде с друга.
* * *
Тя беше модел. Момчетата не искаха да ми кажат, но аз ги принудих. Трябваше да видя момичето, с което Оливър бе отишъл на премиерата, момичето, заради което ме беше захвърлил. Очевидно двамата бяха пристигнали малко след останалите от групата и когато Оливър я повел по червения килим, папараците и репортерите направо полудели. Не ми отне много време да я намеря в интернет и разбрах, че Амелия Роуз има дълги, безкрайни крака и зашеметяваща червена коса.
- Тя изобщо не е негов тип - каза Джей Джей. Седеше смръщен на отсрещния диван, явно потънал в мисли. - Когато слезе от лимузината с него, бях толкова шокиран, че почти... - Замълча и поклати глава. - Не разбирам.
- Да - добави Зандър. - Никога не сме я срещали. Тя се появи отникъде.