- Оливър, много съжалявам.
Той сви рамене.
- Такъв е животът. Тя имаше хубав живот. След смъртта ѝ ме изпратиха да живея при брат ѝ, моя чичо Стивън.
От начина, по който произнесе името му, разбрах, че не го обича, както обича баба си и дядо си.
- Онзи, който те е научил на съзвездията?
- Да, това бе единственото приятно нещо, което някога сме правили заедно. Чичо е историк, затова прекарва много време в четене на книги. Нямаше време за едно хлапе.
- Това е ужасно. - Не си представях, че историята му е толкова... трагична.
- Бях малко самотен - призна той, - но чичо живееше близо до града, в който бях израснал, и ми позволи да остана в същото училище при приятелите ми. Затова сме толкова близки с Джей Джей и Зандър. Те станаха моето семейство.
- Какво се случи после? - попитах. Радвах се, че ми казва това, но не разбирах каква е връзката му с нас.
- Когато подписахме договора със звукозаписната компания, всичко се промени - каза той. - Вече знаеш голяма част от историята: „Монго“ ни накараха да променим името си и музиката, за да сме по-продаваеми, и ние го направихме, защото това беше голяма възможност за нас и вероятно единствената. Когато постигнахме успех, решихме, че можем да се върнем към старата музика, но бащата на Алек не ни позволяваше. Джей Джей се опита да се бори с него, но аз... аз не го подкрепих.
- Защо?
Оливър въздъхна и раменете му се отпуснаха.
- Предполагам, че се страхувах какво ще стане, ако вбесим бащата на Алек. Все си представях как животът ми се разпада: Зандър отива в колеж, Алек започва соло кариера, Джей Джей става актьор, а аз оставам сам. - Той ме погледна и видях, че страхът още се отразява в очите му. - Аз живея за групата, Стела. Те са моето семейство. Не исках да рискувам да ги изгубя.
Страхът му бе разбираем, но дали беше основателен? Не особено.
- И какво постигна с това? - попитах аз. - С Джей Джей се карате постоянно, а тръгнаха и слухове.
- Господи, знам - той увеси глава. - Не знаех, че ще стане така. Не това беше целта ми. Просто бях твърде изплашен, за да разбера, че Джей Джей е прав, и тогава се появи ти. Никога нямаше да изпея онази песен, ако не беше ти.
- И? - попитах рязко. Исках да чуя основното. - Това не обяснява защо направи онова, което направи, Оливър.
Той изкриви лице и после цялото му тяло от кръста нагоре - главата, раменете, ръцете - се отпуснаха.
- Не ми позволяват да имам приятелка - каза той. Отворих уста да отвърна, но нищо не излезе. - Това е едно от правилата, с които бащата на Алек ме накара да се съглася. Той смята, че това ще отблъсне феновете или някаква друга глупост.
Сърцето ми заби по-бързо, когато всички дребни неща и знаци, които бях забелязала през последните седмици, си дойдоха на мястото.
- Затова ти искаше връзката ни да остане в тайна.
Той кимна.
- Да, но нашите фенове харесаха старата песен и аз реших, че най-сетне мога да покажа на бащата на Алек, че вече не се нуждаем от неговите правила. И сбърках. Когато беше разбрал, че сме заедно, той се обади и ме извика на среща, каза ми да спра да се виждам с теб.
Спомних си как Оливър тръгна към офиса на „Монго“ в деня на кинопремиерата - целуна ме, преди да излезе, и следващия път, когато го видях, вече всичко беше различно. Най-сетне бях получила отговор на всичките си въпроси, но това повдигаше нови.
- Защо не ми каза нищо? - възкликнах, макар да знаех, че не е честно да го питам това. Оливър бе позволил на страха да го превземе, а аз самата бях изпитвала подобно нещо. Страхът те кара да правиш глупави, неразумни неща.
- Не знам, Стела - отвърна той и подръпна верижката на врата си. - Не можех да мисля разумно.
- Съжалявам - казах и изненадах и двама ни. - Разбирам, че не си искал да изгубиш семейството си.
Ако аз бях в подобна ситуация, щях да взема същото решение. Разбира се, никога нямаше да постъпя като него, но не там беше въпросът.
Оливър пристъпи плахо напред.
- Наистина ли? - Вгледа се в мен, лицето му сияеше, беше сдържал дъха си.
- Да - кимнах аз. - Но само защото разбирам причината, това не означава, че ти прощавам за начина. Ти постъпи много гадно, Оливър.
- Да, заслужавам това - рече той и бузите му поруменяха. - Бях ужасен, но си мислех, че ако ме намразиш, ще ти е по-лесно да продължиш и да бъдеш щастлива.
Вдигнах вежда.
- Решил си, че като ме зарежеш, ще ме направиш щастлива?
- Така казано, звучи, все едно съм най-големият идиот на света.
- Ти си най-големият идиот на света - усмихнах се аз. - Само че Джей Джей и Дрю ти дишат във врата.
Колкото по-дълго говорехме, толкова повече осъзнавах, че вече не съм му бясна.
Той също се усмихна леко, само за миг.
- Ти все пак няма да ми простиш, нали?