- Сложи това - рече ми Кара и ми подаде превръзка за очи, а Дрю запали двигателя.
- Чакай - извиках му аз. - Ти знаеш, а аз не?
- Не се сърди на мен. - Каза той, докато излизаше от гаража. - Кара скрои всичко това. Аз само изпълнявам заповеди.
- Успокой се, Стела - рече Кара. - Ще е забавно. През последните години ти направи толкова много за мен, опитвам се да ти върна услугата.
- Не искам нищо да ми връщаш - казах аз, но все пак сложих превръзката. Тя явно беше развълнувана от това, което бе планирала, и не исках да я разочаровам.
Опитвах се да разбера накъде сме тръгнали. След като излязохме от квартала, завихме по магистралата и после пътувахме цял час - разбрах, че отиваме в Минеаполис. След това спирахме начесто и рязко завивахме, ужасното градско шофиране на Дрю.
- Близо ли сме вече? - попитах аз, като подръпвах превръзката на очите си.
Обикновено не ми прилошаваше в кола, но имаше нещо дезориентиращо в това, да седиш на задната седалка и да не виждаш нищо, и ми се догади.
- Не я сваляй - каза Кара и свали ръката ми. - Ще стигнем там след пет минути.
- Просто я нагласях. Дразни ме.
Петте минути станаха петнайсет, затова, когато Кара каза, че сме пристигнали, аз дръпнах рязко превръзката и се огледах. Последното, което бях видяла, беше нашата къща, затова рязката промяна ме замая, да не говорим, че навън вече беше тъмно. Примигнах няколко пъти, докато се оглеждах, и накрая осъзнах, че сме в „Таргет Сентър“. Дрю спря колата на паркинга и един от служителите се приближи.
- Да не би тази вечер да играят „Тимбърулфс“? - попитах аз, когато излязох в студената нощ.
Не бях голям фен на баскетбола, затова не разбирах защо Кара ще ме води на мач.
- Не - отвърна Дрю и подаде ключовете на служителя.
- Добре, тогава какво е събитието?
- Концерт - отвърна Кара. Лицето ѝ беше порозовяло от студа, но тя беше ухилена до уши.
- Какъв кон... - Не довърших въпроса, защото забелязах подозрителна тълпа тийнейджърки да се излива в залата.
Вдигнах глава и се вгледах в електронния билборд над входа на „Таргет Сентър“. Оттам ми се усмихваха четири познати лица, а от едното конкретно стомахът ми се обърна.
Нищо не разбирах. Турнето на „Хартбрейкърс“ беше свършило през септември. Какво правеха в Минесота? И защо Кара си мислеше, че е добра идея да ме заведе да гледам концерт на бившето ми гадже? Това да не беше някакъв последен отчаян опит да ни събере отново?
След разговора ни за моето решение да прекратя връзката си с Оливър, Кара ме остави на мира. Знаех, че не е доволна, но тя не повдигна повече темата. От време на време ме питаше как се чувствам, но иначе не говорехме за Оливър. Явно бе планирала това от самото начало. Остави ме да си мисля, че се е отказала, само за да ме издебне по-късно в засада?
Скръстих ръце и забих крака на тротоара, отказвах да помръдна.
- Няма да ида.
- Трябва - каза Кара. - Момчетата правят този концерт заради нас.
Присвих очи.
- Веднага ми обясни.
- Преди няколко седмици Оливър ми се обади. Искаше да чуе как съм, да се увери, че трансплантацията е минала успешно и такива неща. Поговорихме доста дълго и накрая той спомена, че се обажда и защото групата иска да направи специален концерт - всички приходи ще бъдат дарени за изследванията на рака. Оливър ме попита дали искам да присъствам като специален гост, нещо като лице на каузата, и аз се съгласих, затова те уредиха концертът да е в Минеаполис, за да мога да присъствам. Знам, че още се опитваш да го забравиш, но този концерт не е за теб и за него. Той е за нас и за всички хора, които трябва да преминат през онова, през което преминахме и ние. Момчетата го правят, защото са те срещнали и са вдъхновени от нашата история. Да дойда тук, за да отпразнувам победата си над рака, означава много за мен... - Тя замълча и видях сълзи в очите ѝ. - Но не искам да го правя без теб.
Бях зяпнала от изненада, докато я слушах, и сега едва успях да продумам:
- Наистина са направили всичко това заради нас?
Кара кимна. Сълзите още се стичаха по бузите ѝ като блестящи диамантени нишки.
- Моля те, кажи, че ще дойдеш - рече тя и от изражението ѝ нещо се размърда в гърдите ми. Успях само да кимна, опитвах да не се разплача - как можех да кажа „не“?
* * *
Тъй като беше специален гост, Кара не беше получила обикновени билети, а ВИП пропуски. Знаех, че концертът ще върне спомени, но не бях готова за вълната от емоции, която ме заля още щом се озовах зад сцената. Може би беше заради Джей Джей.
- Барабела! - извика той и ме връхлетя така силно, че едва не паднах по гръб.
- Джей Джей, ще ме смажеш. - Не можех да дишам.