- Извинявай - каза той и бързо ме пусна. - Не можах да се сдържа. Вече не е същото без теб.
- Най-добре се пази - предупреди ме познат глас, обърнах се и видях усмихнатия Зандър. - Почти сигурен съм, че Джей Джей възнамерява да те отвлече.
- О, господи, Зандър! - възкликнах аз, когато забелязах промяната във външния му вид. Обичайните дебели очила ги нямаше. - Изглеждаш страхотно!
- Мислиш ли? Реших да пробвам с контактни лещи, защото на Джей Джей ще му е по-трудно да ги счупи.
- Хей, този път стана напълно случайно - възрази Джей Джей. - Не исках да сядам върху очилата ти.
- Ами когато се опита да ги използваш като прашка и ги изстреля през балкона? - попита Зандър. Джей Джей се опита да остане сериозен, но започна да се кикоти и Зандър поклати глава. - Да, така си и мислех.
- Къде е Алек? - попитах аз и се огледах. - Искам да ви запозная със сестра ми.
- Ето ме - каза той, появявайки се от сенките като тихо нощно създание. Както винаги, беше безизразен, но от силата на прегръдката му разбрах, че се радва да ме види.
Оливър още не се беше показал, но той познаваше Кара, затова аз се заех да ѝ представя момчетата. След това Дрю им стисна ръцете, а аз стоях встрани и гледах. Чувствах се странно да съм пак на концерт на „Хартбрейкърс“, сякаш отново се върнах в лятото. Като гледах как Къртни, Пол и останалите от екипа си вършат работата, ми се струваше, че нищо не се е променило, макар че това беше много далеч от истината.
- Винаги съм си падал малко по сестра ти - чух Джей Джей да се шегува и се обърнах към групата. Той се усмихваше на Кара и изражението му, порозовелите бузи и широко отворените очи, ме накараха да застина. - Но всъщност харесвам блондинки.
Въпреки че беше много чувствителна, когато станеше дума за опадалата ѝ коса, Кара се изчерви и се засмя. След химиотерапията ѝ беше пораснала само два сантиметра коса, затова тази нощ тя беше с перука, която твърдеше, че била в стил „Скарлет Йохансон“.
- Не забравяй какво ти се случи, когато се опита да сваляш една от сестрите ми? - предупреди го Дрю, но от блясъка в очите му разбрах, че само се шегува. Не чух отговора на Джей Джей, защото някой ме потупа по рамото.
Разбрах кой е, без да поглеждам, и макар да знаех, че все по някое време тази нощ ще видя Оливър, сърцето ми подскочи, когато се обърнах към него. Беше бръкнал в джобовете на джинсите си. На главата си пак имаше прилепнала шапка, която ми напомни за първата ни среща, и няколко кафяви кичура се извиваха около ушите му. Обикновено се обличаше с черни джинси и бели тениски, но тази нощ беше със синя, заради която очите му изпъкваха като сини експлозии.
- Здравей, Стела - каза той почти срамежливо.
- Здравей, Оливър.
После просто стояхме и се гледахме. Опитвах се да измисля какво да кажа, но за щастие, Оливър посегна и потърка тила си.
- Как си? - рече той и напрежението в стомаха ми леко отслабна.
- Добре, добре - кимнах бързо. - Ами ти? Как вървят нещата с групата?
- По-добре. Казахме на бащата на Алек, че ако не ни даде някаква свобода да правим каквото ние искаме, се отказваме.
- Той съгласи ли се?
- Да. Предполагам, че не иска да изгуби най-печелившата си група. Вече започнах да пиша различни песни за новия албум.
- Това са страхотни новини, Оливър. Нямам търпение да го чуя, когато излезе.
- Няма да чакаш толкова дълго - каза той и ми се усмихна леко. Не беше от онези усмивки, в които се бях влюбила, широка и леко крива. А само нейна сянка. - Ще изпълним една от тях тази вечер.
Смайли, сценичният мениджър на „Хартбрейкърс“, се появи зад него и го потупа по рамото, преди да успея да отговоря.
- Хайде, човече - каза той и го дръпна към Джей Джей, Зандър и Алек, които вече бяха заели местата си. - Добре, господа - каза Смайли, щом всички се приготвиха. - Време е да накарате гащичките на момичетата да паднат.
Къртни го изгледа накриво.
- Това е недопустимо, Фред - скара му се тя. - И да не съм чула повече никакви „гащички“.
Всички се засмяха, а екипът, който отговаряше за инструментите, се втурна към „Хартбрейкърс“. Един помагаше на Оливър да си сложи слушалките, друг подаваше китарите на Зандър и Алек, а трети даде на Джей Джей палките, които той веднага пъхна в задния си джоб. После светлините помръкнаха и косата по тила ми настръхна. Беше време за шоу.
Едва забелязах брат ми и сестра ми в тъмното, стояха близо до сцената, откъдето можеха да гледат концерта, и аз отидох при тях. Кара ме поздрави с вдигнати палци. Дрю запуши ушите си с длани, когато публиката започна да крещи, и аз се усмихнах и поклатих глава. От опит знаех, че феновете на „Хартбрейкърс“ са ужасно шумни. Дори звукоизолиращи слушалки нямаше да му помогнат.