- Обичам те, загубенячке - извика Кара, докато опитвахме да се успокоим.
- Да, и аз те обичам - отвърнах.
Това бе най-прекрасният момент. Бяхме заедно. Бяхме щастливи. Бяхме свободни.
ЕПИЛОГ
- По дяволите, Стела. Не си дала на Кара да ти събира багажа, нали? - попита Дрю, когато остави със сумтене тежкия кашон. Около яката на тениската му имаше мокро петно и когато се изправи, избърса чело с опакото на дланта си.
- Какво пък значи това? - попитах аз.
Седях на пода насред стаята, бях отворила една от чантите и подреждах дрехите.
- Че си взела твърде много неща - каза той, притисна бутилка вода към устните си и започна да гълта. Тънката пластмаса се сплеска, когато изсмука цялото ѝ съдържание. После изпъшка. - Как е възможно човек да има толкова много боклуци?
- Не са боклуци - отвърнах аз. - И освен това ще живея тук.
- Това го разбрах, но къде ще сложиш всичко?
- Нека аз се тревожа за това - отвърнах и извадих една от любимите ми блузки от чантата. Бързо реших, че само най-хубавите дрехи ще са в гардероба на закачалки, сгънах блузката и я сложих на купчината за скрина. - Разтовари ли вече всичко от колата?
Нанасях се в общежитието на школата в Ню Йорк. С Дрю бяхме пристигнали рано сутринта със семейния ван, точно навреме да усетим росата по краката си, когато понесохме първите кашони по моравата.
Беше скъпо да използвам фирма за багажа, затова Дрю предложи да ме закара. Въпреки че ни чакаха почти осемнайсет часа път, аз се съгласих с радост и натъпках във вана всичко, което притежавах. Последното ни пътуване се оказа начало на приключение за мен, приключение, което ме превърна в нов човек. Или всъщност прекараното с „Хартбрейкърс“ време само бе отворило очите ми за човека, който вече съм била. Трябваше само да намеря кураж да сваля пластовете, под които се криех, и да бъда себе си. Така или иначе, вече бях друга и се надявах, че това пътуване ще доведе до също толкова много и вълнуващи преживявания като предишното.
- Може би ако мързеливото ти гадже ми беше помогнало, вече щяхме да сме приключили. - Дрю изгледа Оливър, който лежеше на канапето с кръстосани на гърдите ръце и смъкната над очите шапка, защото се опитваше да поспи.
- Твърде красив съм за тежък физически труд - каза той на Дрю. - Освен това работих цяла седмица. Смазан съм.
Оливър не се шегуваше, поне по отношение на работата. Защото през последните две седмици „Хартбрейкърс“ бяха в студиото и записваха третия си студиен албум „На светлинни години“.
Дрю се смръщи и съм сигурна, че го чух как измърмори: „Да бе, красив“, докато излизаше от стаята.
- Няма нищо да ти стане, ако му помогнеш - казах на Оливър. - За да приключа по-скоро и да излезем.
Той имаше само един свободен уикенд, но беше дошъл от Лос Анджелис да ме види. В понеделник щеше да се върне със самолет в Калифорния, за да довършат албума.
- Помогнах - рече Оливър и се ухили дяволито. - Помогнах му с канапето.
- Да - казах и извъртях очи. - За да можеш да спиш на него.
Преди да продължим остроумния си разговор, на вратата се почука. На прага стоеше красиво момиче с дълги крака и тъмна кожа, което беше облечено със суитшърт на школата.
- Здрасти - каза тя, когато я погледнах. - Аз съм Лена. Твоята съседка от отсрещната стая, реших да се представя.
Станах и се изтупах, преди да ѝ подам ръка.
- Приятно ми е. Аз съм Стела.
- Нека позная - рече Лена и посочи към скрина. Той беше още празен, но на него бях оставила апарата си. - Учиш фотография?
- Да - усмихнах се аз. - А ти?
- И аз имам камера - каза тя с усмивка, - но за нещо малко по-различно. Аз уча кино и видео.
- Супер. - Бях наистина развълнувана, че вече намирам нови приятели.
- Е... а онзи изпотен здравеняк... - каза Лена. - Гадже ли ти е?
Примигнах, не знаех за кого говори, но после загрях, че става дума за Дрю.
- О, господи, не! - Направих физиономия. - Той ми е брат.
- Извинявай, получи се неловко - притесни се тя.
- Не се тревожи - рече Оливър и аз чух как канапето изскърца, когато той се изправи. - Не си единствената, която е правила подобна грешка.
Тя погледна към него и аз стиснах устни, за да потисна усмивката си, защото я видях как се ококори.
- Не разбирам - рекох и свих рамене. - Не се държим като гаджета, освен това много си приличаме.
Оливър се ухили и каза.
- Да, почти като близнаци. - После прекоси стаята и подаде ръка на Лена. - Аз съм Оливър, гаджето на Стела.