Извъртях очи, излязох от стаята и го оставих да чете.
* * *
- Как така няма други свободни стаи? - попитах рецепциониста. Той ме беше информирал, че човекът по поддръжката си бил тръгнал, затова никой не можел да поправи климатика.
- Съжалявам, госпожице, но всичко е резервирано. - Докато изричаше това, огледа фоайето, сякаш очакваше да се случи нещо лошо. Аз се обърнах и видях, че из него се мотаят доста момичета.
Плеснах длани на гишето и попитах:
- А може ли да говоря с управителя? Не плащам, за да умра от жега.
Но мъжът не ме слушаше. Лицето му пребледня и той се втренчи покрай мен.
- О, по дяволите...
- О, господи! - изписка някой. - Те наистина са тук!
Мускулите на раменете ми се сковаха и аз се вкопчих в ръба на плота толкова силно, че връхчетата на пръстите ми побеляха. Вече бях чула достатъчно момичешки писъци за един ден и си поех дълбоко дъх, преди да се обърна. Тъкмо щях да се озъбя на идиотката, която пищеше, когато всички момичета във фоайето се втурнаха към вратите.
- Идват „Хартбрейкърс“!
В хотела влязоха четири момчета, обградени плътно от охранители. Отвън полицаи пречеха на тълпата да нахлуе през вратите. Зърнах позната чуплива коса и стомахът ми се сви.
- Това не може да бъде.
Това не се случваше наистина, нали? Все пак възможно ли беше за един ден да срещнеш няколко пъти една и съща знаменитост? Такива неща стават само по филмите, не и в живота.
- Дами, дами - извика притесненият рецепционист. - Моля ви, отдръпнете се от гостите ни. - Но молбата му остана нечута.
- Зандър, обичам те!
- Алек, ожени се за мен!
- Джей Джей! Тук съм!
- О, господи, Оливър!
Момчетата спряха да поздравят част от фенките и докато ги гледах, реших, че това вероятно е един от най-откачените дни в живота ми. Кара нямаше да ми повярва, когато ѝ разкажех. Продължих да гледам групата, но Оливър не вдигна очи към рецепцията и аз бързо се извърнах, преди да ме е познал.
Знаех, че е глупаво, но имах чувството, че някак ме е излъгал, като не ми каза кой е. Или може би просто се чувствах нелепо, че не знаех. Така или иначе, щеше да е неловко да говоря пак с него.
След минута преговори с рецепциониста успях да издействам да не плащаме за стаята, но това не беше особено успокоение. Само като си помислех, че ще прекарам нощта потна в тази жега, ми идеше да си скубя косата. Но нямаше какво повече да направя, затова тръгнах към асансьора.
- Тъпа група - изсумтях, когато влязох вътре и натиснах бутона за петия етаж. Беше детинско, но ми помогна да се поуспокоя.
- Задръж вратата!
Вдигнах поглед и видях, че един от охранителите сочи към мен. „Хартбрейкърс“ вървяха през фоайето, а бодигардовете се опитваха да удържат налитащите момичета. Натиснах няколко пъти бутона за затваряне на вратите с надеждата да се измъкна, но без успех. Групата влезе в асансьора и вратите едва не притиснаха последния от тях.
- Много благодаря - рече момчето с очилата. - Щеше да настане истински кошмар.
- Не знаех, че обичта на феновете ви е такова бреме за вас. - Думите излязоха от устата ми, преди мозъкът да ги регистрира.
Оливър вдигна глава при звука на гласа ми. Вгледа се в мен и след миг се ухили до уши.
- Стела!
Помни ме! Сърцето ми подскочи, но по някаква причина не можах да се накарам да му отговоря и видях как усмивката изчезна от лицето му.
Като че ли никой не го беше чул и момчето с очилата ги нагласи на носа си, сякаш за да ме огледа по-добре.
- Какво каза?
- Какво каза за обичта на феновете? - попита момчето с мускулите, скръсти ръце някак заплашително и татуировката на бицепса му се разтегли. - Днес давахме автографи.
- Да, знам - озъбих се аз. - Чаках три часа и когато дойде моят ред, ви видях как се изнизвате.
- О, недоволна фенка? - попита здравенякът. Изражението му претърпя пълна промяна и той се ухили до уши.
- Със сигурност можем да оправим това - добави момчето с очилата и извади маркер от джоба си. -Имаш ли снимка?
Изсумтях доста непривлекателно.
- Мислите, че съм фенка? - замълчах и го изгледах кръвнишки. - Никакъв шанс.
Момчетата се спогледаха, не знаеха как да реагират.
- Може да е луда - прошепна мускулестият на момчето с перфектната прическа, което още беше със слушалки в ушите. Не беше продумал досега и само кимна рязко в съгласие.
- Единствената лудост тук е, че хората наистина слушат вашата музика. - Усещах как пулсът ми се ускорява с всяка изречена дума. - Днес чаках за автограф - което, между другото, беше мъчение, защото бях принудена да слушам един и същи диск, докато ушите ми не се разкървавиха, само защото исках да го подаря на сестра ми. И ако не ми беше сестра, вероятно щях да се отрека от нея, защото слуша този боклук.