Ричард Касъл
Разбиваща жега
Ники Хийт #10
Посвещавам тази книга на игрите,
които се играят на тъмно.
Вие си знаете кои сте.
1
Бракът… Нож с две остриета, поне за Ники Хийт. Съпругът й Джеймисън Руук я вбесяваше така, както никой друг в живота й не бе успявал. Освен това й доставяше удоволствие, каквото никога преди не бе изпитвала, но най-важното беше, че тя го обичаше с цялото си сърце, беше готова на всякакви жертви, за да го предпази, неотдавна бе направила точно това и то едва не им коства всичко. Колкото и да се упрекваше, че го отблъсна, докато разследваше последния си важен случай, в края на краищата просто бе сторила необходимото, за да гарантира, че той е в безопасност. Но на каква цена? Съвместната й работа с Дерик Сторм я бе отделила от мъжа, когото обичаше, но освен това й върна майка й. Ники Хийт спечели, но и загуби. Защо животът е толкова сложен?
Мислите й отново се завъртяха около една-единствена дума: Рейкиявик. Тя събуждаше болезнено сладки спомени за самото начало на брака им с Руук: през медения си месец бяха стигнали от зелените хълмове на западна Швейцария и каскадните лозя и далечните рибарски селища в Италия чак до будистките храмове в Тибет. Рейкиявик. В ума й веднага изникнаха ярките образи, запечатали всеки блажен миг, който бяха посветили на най-чудните места по света… и един на друг. По тялото й моментално се разля топлина. Накратко, кодовата им дума „Рейкиявик“ я обля в огън.
За кратко отново бяха щастливи там, където им беше мястото — един до друг, но вече съществуваше и друга дума, могъща като „Рейкиявик“, но далеч по-малко метафорична. Всъщност не беше една, а две, и вместо да разпалват страстта към съпруга й, те превръщаха тялото й в леден блок.
Гостуващ професор.
Достатъчно беше само да си го помисли, за да я облее арктически студ, с който не можеше да се пребори дори чарът на Руук, а той лесно би накарал дори река Хъдзън да прелее. Всъщност на Ники за пръв път й се струваше, че почти е изградила имунитет срещу него, защото можеше да мисли само за едно: съпругът й заминаваше. Не задълго, но все пак…
Тя веднага смъмри сама себе си. Беше капитан, за бога, при това добър. Беше си извоювала правото да стигне дотук, като започна от най-ниското, като всеки друг, и сама се изкачи нагоре по стълбата. Патрул. Сержант. Началник-отряд. Лейтенант. Следовател. Сега ръководеше отдел „Убийства“ в Двадесето управление на нюйоркската полиция. Изключително силен екип, с който се гордееше.
Това, че решението на съпруга й да постъпи на работа в своята алма-матер толкова я дразнеше, бе слабост. Джеймисън Руук беше ахилесовата й пета и никак не й беше приятно, че е толкова зависима от някого. Това, че се влюби в него, не бе променило същността й, но понякога определено й се отразяваше. Дори не бяха обсъдили подробностите — тя го прекъсваше всеки път, когато се опиташе да заговори за тях. Щом не ги знаеше, значи не беше наистина.
— Гардеробната — прошепна Руук в ухото й. — Никога не сме се, хмм, нека се изразя деликатно, отдавали на страстта си в гардеробна.
Хийт дойде на себе си. Кожата на врата й настръхна от топлия му дъх, но тя си наложи да не помръдне и да овладее гласа си. Обичаше да играе тази игра — преструваше се, че съпругът й не й въздейства чак толкова силно. И двамата я обичаха.
— Тук има ли въобще гардеробна?
— Ако няма, би трябвало да има. — Той взе ръката й и внимателно я подръпна, за да я накара да стане. — Любопитно ми е. Ще разследваме ли, следователю?
— Наричайте ме капитане, г-н Руук.
— Това значи ли, че ще си сложиш капитанската фуражка? И нищо друго? — Той докосна брадичката й. — Може и вратовръзката, така като се замисля.
Хийт издърпа ръката си и поклати глава.
— Руук — каза тя с тон, чиято строгост целеше да скрие палавия отговор, който й се щеше да му даде: „Фуражката, вратовръзката и белезниците.“ — Тази вечер ще се наложи да се държиш като възрастен човек. Говорим за официална наградна церемония…
— Моето хрумване беше по-забавно — нацупи се той.
— И ти си номиниран.
В очите му проблесна пламъче, което не преставаше да я удивлява. По душа Джеймисън Руук беше дете. Трагедията и смъртта я бяха навестили рано, без да оставят и следа от безгрижността й, но той бе израснал щастливо, с майка, която го глезеше прекалено много. После измъкна Хийт от мрака на собствения й живот и огънчето, което зърна в погледа му, й напомни колко го обича.
— Ако не тръгнем веднага, ще пропуснеш възможността да си чуеш името — каза му тя. Устата на Руук трепна почти незабележимо и Ники разбра, че го е сгащила. — Може дори да спечелиш.