— Защо им е било? — зачуди се Хийт. — Ако убиеш някого, защо ще си направиш труда да покачиш тялото върху скулптура насред басейн? Първо, някой може да види, прекалено рисковано е.
— И второ — добави Руук, — това е адски трудно. Мисля, че дори двама-трима мъже не биха могли да нагласят труп в това положение без чужда помощ.
— Каква помощ?
Пари вдигна ръка и посочи с химикалка към небето.
— Тук мога да съдействам. По дясната му китка има следи, че е бил вързан. Не мога да видя лявата, преди да са го свалили от статуята, но предполагам, че човекът, отговорен за смъртта му, го е изтеглил до горе с въже или нещо подобно.
— Много изобретателно — каза Руук.
Хийт не можа да му възрази, но това не отговаряше на въпроса „защо“ и тя го зададе на глас.
— Защо някой би си направил труда да издърпа Джун Чин чак там горе?
Руук прочисти гърлото си. Така подсказваше, че възнамерява да каже нещо важно и иска останалите да го изслушат.
— И убийците са хора — заяви той.
Пари се втренчи в него.
— Така ли? Това ли е голямото ти разкритие? И убийците са хора — продължи тя, — но ако намекваш, че заслужават съчувствие, защото нещо ужасно ги е превърнало в чудовища, да знаеш, че няма да го получиш от мен.
Руук би отбой.
— Не заслужават съчувствие и със сигурност нямах предвид това.
— Какво тогава, Руук?!
Хийт му се сопна, защото просто не можа да се сдържи. Беше й горещо — изгарящото слънце не проявяваше и капка милост, а във въздуха не се усещаше и най-бегъл помен от бриз. Тя можеше да се премести на сянка, Джун Чин — не и това я накара да се опомни. Животът го беше напуснал. Той нямаше да се върне.
— Емоциите мотивират хората. Всеки прави онова, което му е приятно, което го мотивира, дава му цел и го удовлетворява. Ти защо стана ченге? — Руук знаеше отговора, така че Хийт не му го даде. — Джун Чин е бил убит от някой, който го е познавал и е искал да изрази нещо с убийството му. Било е много лично и много предумишлено, иначе защо му е на убиеца да влачи тялото до върха на скулптура в средата на басейн?
Руук имаше право.
— Значи трябва да разберем кой е Джун Чин, кои са приятелите му, в какво е бил забъркан и кой може да е търсел лично отмъщение срещу него — каза Хийт. — Време е да поработим.
4
Ники Хийт от години се смяташе за следовател и разсъждаваше като такъв на сто процента. Когато стана капитан на 20-то управление, й се наложи да промени мисленето си и макар че все още не бе постигнала това напълно, всеки ден се чувстваше все по-комфортно в новата си роля.
Щом се върна в участъка, тя се дръпна настрана в очакване да застане пред бялата дъска и да обсъди съдържанието й с хората си. Старото й бюро още беше свободно и макар че навикът и комфортът, който й вдъхваше то, я теглеха натам, Хийт устоя — бързо беше открила, че границата между това да си едно от момчетата и да ги ръководиш е доста тънка. През годините беше изучавала лидерите, с които бе работила или които по един или друг начин бяха станали част от професионалния й живот, и това й помогна да формулира собствените си схващания за качествата, необходими, за да си добър водач. Чувството за справедливост, постоянството и искреността бяха начело на списъка. Веднага след тях беше способността да създаваш възможности за хората около себе си.
Хийт наблюдаваше следователите, докато влизаха в общия офис. Раймър и Фелър дойдоха първи и се облегнаха на бюрото на Роули с лице към бялата дъска. Втори беше Руук, който се запъти право към нея и безмълвно й връчи една от чашите с кафе, които носеше. После бързо й кимна и отиде да седне на скърцащия стол пред бюрото, което бе избрал за свое. След него влязоха следователи Роули и Очоа. След като я повишиха в чин капитан, тя дълго мисли, но накрая ги назначи да ръководят отряда съвместно. Макар и не веднага, те успяха да се научат да работят заедно, без да си пречат.
После в общия офис влезе следовател Инес Агуиналдо. Тя беше новакът сред тях, но многократно бе доказала колко струва благодарение на интелигентността и хъса си. Хийт лично я вербува от полицейското управление в Саутхемптън, за да я замести, когато получи повишението, и това беше едно от най-разумните решения, които бе взимала някога.
Последна се появи следовател Шарън Хайнзбърг. Заради закъснението си и присъствието на Руук тя можеше да избира между три варианта: да седне до стария сгъваем стол до бялата дъска, да забави всички, като разтовари вещите си на бюрото си и вземе собствения си стол, или да се опре на нечие чуждо като Фелър и Раймър.