— Не.
— Гранд дамата на криминалетата, ето коя! Британска авторка, написала шестдесет и шест романа, повечето от тях с главен герой или детективът-икона Еркюл Поаро, или възрастната, но изключително умна мис Марпъл.
Роули вдигна ръка и насочи маркер към тавана.
— Написала е и пиесата „Капан за мишки“, ако не се лъжа.
Руук кимна одобрително.
— Точно така, Шон. Съвсем случайно това е най-дълго играната пиеса в историята на театъра!
— Срамота! — възмути се Очоа и стрелна разочаровано своя партньор, а Роули повдигна невинно рамене.
— Какво? Обичам да ходя на театър.
— Мигел — каза Руук, — малко култура, дори ако говорим за посредствени филми по мотиви от класически романи, какъвто е случаят с немалко от книгите на Кристи, не е навредила на никого.
Очоа не се впечатли.
— Остави, Холмс. Предпочитам да гледам футбол.
Хийт никога не се отегчаваше от добронамерените словесни престрелки между Роули, Очоа и съпруга й, но точно в този момент имаха работа.
— Ако Янките поставят мюзикъл на Бродуей, всички ще са доволни. Междувременно обаче може ли да се съсредоточим върху случая, ако обичате?
Очите на Руук се ококориха.
— Янките в мюзикъл! Идеята никак не е лоша, Хийт. Музиката ще напише Били Джоуъл, все пак е от добрия стар Роуд Айлънд…
Хийт плесна два пъти с ръце и го прекъсна.
— Руук. Случаят.
Той вдигна ръце в извинителен жест.
— Вярно, вярно, съжалявам, изгубих се в мислите си. Продължавайте, джентълмени.
Роули продължи там, където го бяха прекъснали.
— Готов съм да се обзаложа, че един от четиримата, които камерата е заснела да слизат на площада, е жертвата, а това по всяка вероятност значи, че другите трима са извършителите.
— Това е най-обещаващата ни следа — обобщи Очоа.
— Единствената ни следа — поправи го Роули.
— Причина за смъртта? — попита Хийт.
— А, да, току-що се обадиха от Съдебна медицина. Удавил се е — отговори Роули и го записа на дъската.
— И е отишъл на площада по свое желание? — продължи Хийт, обръщайки се към Роули.
— Четиримата просто са се забавлявали. Приказват си и се смеят, доколкото можах да различа на записа.
— Може да са били от някое университетско братство — предположи Фелър. — Посвещаване на нов член. Знаете какво е в света на гърците. Понякога стигат до крайности.
Раймър кимна.
— Помните ли, че наскоро затвориха едно братство в Щатския университет във Флорида, май беше „Пи Капа Фи“, след като техен член загина? Момчетата са идиоти.
— Тук не е Флорида — обади се Очоа. — В Нюйоркския не са по гръцките работи, пич.
И така да беше, Роули все пак написа „ПОСВЕЩАВАНЕ В БРАТСТВО?“ на бялата дъска. Не биваше да елиминират нищо, преди да имат основателна причина за това.
— Може предизвикателството да е било колко дълго ще издържи под вода.
— Щеше да звучи много убедително, ако тялото не беше разположено така — възрази Руук. — Ако малкият беше умрял по време на посвещаване в братство, приятелите му са щели да позвънят на 911…
— Не и ако не са искали да се разбере, че са замесени — прекъсна го Очоа.
— Имаш право, но тогава защо просто не са оставили тялото в басейна? Защо ще си правят труда да го качват на върха на статуята? Можело е да ги хванат или да ги видят. Поели са доста сериозен риск.
— Нещо друго? — попита Хийт.
Не разполагаха с много, но поне имаше откъде да започнат. Никой не се обади и Очоа разпредели задачите.
— С Роули ще отидем в Нюйоркския университет и ще обиколим братствата. Агуиналдо, разбери къде е живеел убитият и дали е имал съквартирант и ми докладвай какво си открила.
— Разбрано.
— Фелър, Раймър, намерете семейството на жертвата и вижте какво знаят.
— Дадено — отговори Раймър от името на двамата.
Отрядът тъкмо започваше да се разотива, когато се обади Хайнзбърг:
— Ами аз?
— Добра работа свърши с онази следа — отвърна Очоа. — Виж дали ще можеш да изкопчиш още нещо от свидетелката. Питай дали й се е сторило, че момчетата, които е видяла, наскоро са плували. После виж на коя фирма е било таксито. Вероятността е малка, но може би шофьорът е регистрирал спирането, въпреки че студентката не се е качила, и ще си спомни нещо.
След като всички излязоха, Руук се обърна към Ники.
— А ти?
Тя посочи към кабинета си и се намръщи.
— Аз имам да попълвам документи и да отговарям на имейли.
Руук я последва вътре.
— Липсва ти да си в центъра на събитията, нали?