— Повече, отколкото си даваш сметка, Руук. Докато седя тук, те ще нагазят до кръста в разследването. Мама му стара, бих приела дори задачата на Хайнзбърг, въпреки че на практика ще търси игла в копа сено.
— Имаш нужда да се разсееш.
Тя взе една папка и я размаха наляво-надясно.
— Доклади за „Полис плаза“ 1. Проклятието на моя живот!
Руук се приближи, измъкна папката от ръката й и я остави обратно на бюрото, а след това хвърли поглед навън. В общия офис нямаше жива душа. Той решително отиде до прозореца, дръпна рязко щорите и отново се обърна към нея.
— Имам няколко идеи — каза той, а веждите му заподскачаха. — Готова ли си да сефтосаме кабинета ти?
„О, колко може да загазим“ — помисли си тя, но моментално обзелата я възбуда бързо прогони тези мисли.
— Напълно.
5
Забраненото следобедно овъргалване в кабинета на Хийт продължи в леглото им същата нощ, а на следващата сутрин Руук се качи в колата и замина.
— Слава богу, че вече има телефонни обаждания с образ — каза той, когато й се обади едва час след като напусна Манхатън. — Предлагам да започнем довечера.
Ники със смях се съгласи, но след като затвориха, реалността я застигна. Довечера той нямаше да е тук с нея. Апартаментът щеше да й се стори празен без него. Тя отказа да мисли за това и отиде в управлението, за да се разсее. Разследването на убийството на Джун Чин засега не бе довело до нищо, като се изключи разговорът със съквартиранта му, който твърдеше, че същата вечер Чин излязъл на кафе и така и не се прибрал. Семейството му живееше в Калифорния и сякаш никой нямаше очевидни мотиви да го убие. В общи линии не бяха стигнали доникъде, а от „Полис плаза“ 1 вече й дишаха във врата. Смъртта на студент от местния университет петнеше имиджа им пред обществеността. Убийствата трябваше да бъдат разкрити и забравени, а не да ги дебнат от мрака като вампири.
Хийт през целия ден се занимава с бумащина. По обяд успя да излезе да се разтъпче и да си купи обяд от най-близкия павилион. Необичайната за тази част на годината задушлива жега се надигаше от улиците като пара от локомотив и когато се прибра, беше по-изтощена, отколкото ако цял ден беше обикаляла с Роуч.
Всеки ден след заминаването на Руук бе същият като предишните. Тя се затрупваше с работа и си идваше в потъналия в тишина апартамент, а мълчанието ехтеше в ушите й. Вече беше изминала цяла седмица, но тази вечер не беше по-различна от предишните — тя заглуши тишината с една продължителна хладна вана и се пъхна в леглото почти без да се избърше. На нощното шкафче я чакаше книга от Виктория Сейнт Клеър. Когато разбра, че зад този псевдоним всъщност се крие Джеймисън Руук, именит журналист и носител на наградата „Пулицър“, тя избухна в смях и дълго не можа да се спре.
— Ей, недей така — каза й той. — Тори…
— Тори? — повтори тя.
— Прякорът на моя псевдоним Виктория Сейнт Клеър — обясни той, сякаш ставаше дума за нещо напълно очевидно.
— А, да, разбира се, как не се сетих сама?
— Тори е мегапреуспяла авторка, ако искаш да знаеш — уведоми я той и направи пауза за по-драматично. — Мега. Преуспяла. От години пиша тези книги, но напоследък нещо им вдъхна нов живот.
Спомняше си разговора, сякаш беше вчера. Наклонената му глава, пронизващият поглед, движението на устните му, докато произнасяше псевдонима си.
— Ники Хийт, ти вдъхновяваш всичките ми героини.
Тя поклати глава.
— Какво означава това?
— Че живееш и дишаш във въображението и мечтите ми.
— Ти си писател — пренебрежително изсумтя тя. Никак не й стана приятно, че Руук мисли за нея, докато пише секс сцените, които задължително присъстват във всеки любовен роман. — Не би трябвало да имаш нужда от истинска личност за вдъхновение.
— Напротив, мила ми госпожице Хийт, всеки писател черпи от личния си опит и гледа света през собствени лещи, а хората, които му придават цвят, стават част от него. Един колега криминалист, например, дълго придружавал полицейски отряд, за да може да опише реалистично полицията в Манхатън. С течение на времето се оказал толкова полезен, че те започнали да разчитат на него и той станал редовен член на екипа. После написал книга за главния следовател — изключително привлекателна жена, ако не ме лъже паметта. Тя била неговата муза, точно както ти си моята.
На Хийт й беше нужно доста време, за да приеме, че има чувства към Руук и още повече време, за да свикне, че някои моменти от съвместния им живот често се озовават в книгите на Виктория Сейнт Клеър. Почти винаги имаше опасно приключение, което героинята и героят трябва да преживеят — понякога засядаха заедно в асансьора на някоя стара фабрика или в бар в Бруклин след работно време. В книгите на Тори, тоест, на Руук, изкуството подражаваше на живота.