Беше го смъмрила за проявата на гимназиален хумор, но когато отиде да смени песента с нещо нормално, се отказа точно преди да натисне „Запиши“. Трябваше да признае (пред него не би го направила), че я побиваха тръпки всеки път, когато чуеше гласа на Принс и той й напомнеше за неутолимия й глад за Руук.
Хийт се обърна, посегна към телефона и го сложи на спийкър.
— И аз си мислех за теб — каза тя и дори собствените й уши едва познаха отпадналия й глас.
— Извинявай, че те събудих — отговори той с прекалено сериозен глас. В него не се долавяше и следа от игривост или флиртаджийски нотки. Не я беше поздравил с „привет, капитан Хийт, белезниците под ръка ли са ви“. След дълги години работа в полицията тя умееше да долавя подтекста и нюансите във всеки глас, особено в неговия, и моментално се надигна, вече нащрек.
— Какво има?
Вместо да направи някоя духовита забележка, например че Ники го познава твърде добре, той мина направо на въпроса.
— Тук изникна малък проблем.
Стараеше се да звучи небрежно, сякаш се опитваше да подходи весело към ситуация, в която няма нищо забавно, но Ники изобщо не се хвана. Погледна към червените цифри, които будилникът й прожектираше върху тавана. 1:45. Подходящ час да си повикаш желаеща кандидатка за секс, ако си пиян мъж на двадесет и няколко или за да звъннеш на половинката си за пикантен разговор, ако си нощна птица. Руук обаче не попадаше в нито една от двете категории и Хийт се спря на няколко възможни обяснения за обаждането му. Беше направил някоя идиотщина, например да снима някого или нещо без разрешение и да се озове в местния дранголник; да се напие като глупак, да седне зад волана и да се озове… в местния дранголник. Или още по-лошо, да се блъсне челно в някое дърво.
Не, твърде предпазлив беше, за да си позволи което и да било от трите. Възможно беше да се е блъснал и без да е пил, но тя се отказа и от този вариант.
— Казвай — подкани го Хийт.
— Първо искам ясно да заявя, че нямам нищо общо. Опитват се да ме натопят.
Стомахът й се сви на топка.
— За какво да те натопят? — попита тя, макар че вече не беше убедена, че държи да чуе отговора.
— За убийство, Ник. Опитват се да ме натопят за убийство.
Отне й поне пет секунди да възприеме чутото.
— Убийство? В смисъл на „убийство“?
Той тежко въздъхна.
— Спомняш ли си Клоуи Мастърсън?
Как би могла да забрави младата запалена студентка по журналистика, с която се бяха запознали на церемонията по връчване на наградата „Нели Блай“?
— Разбира се, президентката на твоя фенклуб.
— Вече е бивша президентка на моя фенклуб. Защото е мъртва.
Хийт затвори очи, пое си дълбоко дъх, задържа го, преброи до пет и едва тогава издиша. Сърцето й блъскаше, а главата й пулсираше, но гласът й остана спокоен.
— Разкажи ми всичко, Руук — каза тя. — И нищичко не пропускай.
6
По всичко личеше, че Хийт и Руук не успяваха да прекарат дори няколко дни без усложнения, какво остава за целия си живот. Тя крачеше напред-назад из общия офис, спираше, прокарваше пръсти през косите си и мърмореше сама на себе си, а главата й все така се въртеше.
Щом влезе, Мигел Очоа я изгледа косо.
— Тази сутрин си изпреварила и петлите, капитане. Какво става?
Хийт дълго се беше чудила точно колко да сподели с Очоа и Роули и накрая реши, че не би могла да скрие истината от тях.
— Руук има неприятности — отговори тя.
— Какви неприятности?
Ники осъзнаваше, че изражението й е мрачно като настроението й.
— С убийство.
Очоа я погледна и присви едното си око, видимо слисан.
— Още няма и седмица, откакто замина, и вече се натъкна на убийство?!
— „Натъкнал“ не е точната дума.
Някак си успя да потисне несигурността, която я обземаше. Обичаше Джеймисън Руук, имаше му доверие — откъде се бяха взели тези съмнения?
Очоа скръсти едрите си ръце на гърдите.
— И каква е точната дума?
Ники не мислеше, че съществува дума, която би могла да опише било онова, което й бе разказал съпругът й, било мислите, които се блъскаха в главата й оттогава насам. При тях дойде Шон Роули, половинката на Очоа, и внимателно огледа лицата им.
— Какво пропуснах?
Вместо Хийт отговори Мигел:
— Става дума за Руук и някакво убийство.
— Няма и седмица, откакто замина, как стават тия работи? — попита Роули и потвърди, че двамата с Очоа всъщност са един човек. Прякорът „Роуч“ им подхождаше идеално.
— „Натъкнал“ не е точната дума, пич — каза Очоа, сякаш току-що не беше задал същия въпрос на Ники.