— И каква е точната дума?
Целият разговор беше déjà vu1.
— Няма такава, момчета — сопна се тя. — Има мъртва жена, която за съжаление е била открита в леглото на Руук.
Очоа пъхна показалец в ухото си, сякаш беше пълно с вода и той се опитваше да я изтръска.
— Я пак?!
Роули невярващо зяпна.
— В леглото му?!
Шокът действително беше голям, но беше време да преминат нататък.
— Да, да, убитото момиче е било в леглото на съпруга ми. Сега може ли да се съсредоточим?
Видя ги как се спогледаха. Бяха типични мъже, за които жена в леглото на друг мъж можеше да означава само едно, но грешаха. Руук беше… Руук. Обичаше я с цялото си същество. Старо клише, да, но вярно. Тя имаше доверие на съпруга си, който я беше уверил, че между него и Клоуи Мастърсън не е имало нищо. Че са го натопили, и тя му вярваше.
— На шефовете няма да им хареса, но ще взема няколко дни отпуск, за да отида там — заяви тя. — Това значи, че вие тук ще имате още повече работа. Искам да се справите, момчета. Трябва да разрешим случая Джун Чин.
Нито един от тях не се поколеба.
— Дадено, капитане — каза Очоа.
— Можем ли да помогнем с нещо? — попита Роули.
— Ето какво знаем. Клоуи Мастърсън е била последен курс. Обадила се на Руук няколко пъти, но той не успял да говори с нея, преди да я убият…
Очоа я спря.
— Ъ-ъ, капитане.
Тя го погледна в очакване да довърши.
— Говориш така, сякаш ще разследваш случая.
Тук нямаше никакво място за „сякаш“, „но“ или „ако“.
— Ще го разследвам.
— Камбрия не е в нашата юрисдикция.
— Давам си сметка за това, Мигел, но ако си мислиш, че ще оставя съдбата на съпруга ми, да не говорим за справедливостта, която заслужава жертвата, в ръцете на някакви неопитни университетски ченгета, много се лъжеш.
Очоа почеса прясно обръсната си глава.
— Руук къде е всъщност?
Роули повдигна вежда.
— В своята алма-матер.
— Сериозно, пич? — изхили се Очоа. — Това кой университет е?
И двамата се обърнаха към нея, но тя успя само да се втренчи в тях.
— Сериозно? Вие сте най-добрите следователи в 20-то, Руук говори за това от месеци, но вие не знаете къде се намира? Обръщате ли въобще внимание на околния свят?
Очоа почука с пръст по слепоочието си.
— Нямам нужда да си пълня главата с ненужна информация, а кой университет е завършил Джеймисън Руук определено е ненужна информация.
— Вече не е — каза Роули.
На Хийт й идваше да заблъска главата си в стената.
— Той е в университета в Камбрия. В провинцията. Поканиха го като гостуващ професор.
— Да, защото е спечелил оная награда… „Пулицър“.
— Две, спечелил е две награди „Пулицър“ — намеси се Роули, а Очоа повдигна рамене.
— Добре, значи са две, тоест, полага му се да обучава впечатлителни стажантки. Напълно логично.
— Вероятно може да ги научи на много неща — усмихна се Роули.
Очоа беше по-циничният в техния дует, докато Роули винаги се опитваше да представи нещата в положителна светлина. И двамата се стараеха да звучат небрежно, но истинските чувства бяха изписани на лицата им. И единият, и другият се опитваше да разбере какво се е случило. Хийт ги разбираше — не е лесно, когато работата се прибира у дома заедно с теб. И Очоа, и Роули бяха притъпили умишлено емоциите си, просто се справяха с това по различен начин. Въпреки всичко обаче когато се отнася за близък човек, става по-трудно да продължиш.
— И така, нататък — заяви тя. — Ето какво знаем.
В единия край на общия офис беше бялата дъска с данните за убийството на Джун Чин. От едната страна висяха снимки на площада, на басейна, на статуята и на трупа върху нея. Останалите факти и въпроси относно случая също се намираха там заедно със снимки на квартиранта на Джун, най-близките му приятели и майка му. Макар че бяха потънали до шия в това разследване, Хийт докара и втора дъска. Най-отгоре висеше снимка на Клоуи Мастърсън, а вляво от нея — снимка на Руук. От другата страна бе записано името на вестника, в който бе работила убитата, „Камбрия джърнъл“. Друго нямаше.
— В общи линии не знаем нищо — обобщи Очоа.
— Затова отивам в Камбрия, а вие оставате, за да разкриете случая Чин.
Роули беше спретнат мъж с добре подстригана коса, перфектно вързана вратовръзка и жакет, както и най-добрият техничар в 20-то управление.
— Ако имаш нужда от помощта ни, обади се — каза той.
— Абсолютно — включи се Очоа. — Ако Руук е загазил, може да разчита на нас.
Хийт преглътна внезапно заседналата на гърлото й буца. Тези двамата бяха част от семейството й и считаха Руук за част от своето.