Когато излезе от колата, Хийт беше почти готова да държи Руук на почетно разстояние, убедена, че трябва да остане обективна. Затова натисна копчето и вдигна стената, която само това и чакаше, но както обикновено, съпругът й намери начин да я обезоръжи. Щом зърна палавата усмивка на дяволски привлекателното му лице, стената падна.
Той се приближи, остави багажа й на земята и я прегърна.
— Наистина съм невинен, Хийт — каза Руук и я погледна право в очите. — Знаеш го, нали?
— Естествено, че го знам. През повечето време ти не можеш дори да погледнеш труп, какво остава да отнемеш човешки живот. Не си устроен така.
— Е, това не е съвсем вярно — възрази той. — Ако си в смъртна опасност, със сигурност ще направя всичко по силите си да отнема на живота на онзи, който те заплашва.
— Вярно е, че отнесе куршум вместо мен — призна тя.
От никого не би поискала подобна жертва, но това, че Руук я беше направил, винаги щеше да я кара да се чувства виновна.
Той се ухили без капка стеснение.
— Да, нали?
Наведе се да я целуне и тя му позволи, но само за кратко. — Спокойно, тигре. Трябва да разкрием убиеца.
— Съвсем вярно.
Той вдигна пак багажа й и я поведе към фоайето на хотела. На рецепцията ги посрещнаха двама души със сака, единият — мъж на средна възраст, а другият — жена на около двадесет и пет години. Цялото помещение беше облицовано с тъмна дървесина, от основата на плота до панелите на стените и ниските масички пред диваните с кожена тапицерия в луксозния салон. Хотелът не беше „Риц“, но си го биваше.
Не се бяха виждали от почти десет дни. Десет дни, през които съпругът й не я беше прегръщал. Щом влязоха в асансьора, раздялата породи почти осезаемо напрежение помежду им. За щастие жената, която се возеше с тях, нищо не забеляза. Докато Хийт наблюдаваше мъжа си, връхчето на езика й се подаде между зъбите. Руук отстъпи назад, за да е сигурен, че напълно е излязъл от полезрението на спътницата им, и Ники последва примера му. Застанаха един до друг, мълчаливо втренчени в копчетата на асансьора, които светваха на всеки етаж.
Пръстите му намериха нейните, той я притегли малко по-наблизо, застана зад нея, отметна косата й и се наведе да я целуне по тила. В същото време другата му ръка се плъзна между копчетата на ризата й. Хийт си пое дъх, успя да заглуши стона, който се надигна в гърлото й, отпусна се назад и се притисна към него. Тогава асансьорът забави ход и спря, а двамата с Руук замръзнаха. Щеше ли жената да се обърне и да види какво правеха? Дали отвън щяха да чакат и други хора, за да се качат?
Вратата се отвори, жената си взе куфара, излезе, без да погледне назад и зави надясно по коридора, който се оказа празен. Хийт и Руук не помръднаха, докато вратата отново е затвори и асансьорът потегли нагоре. В мига, в който той се раздвижи, пръстите на Руук затанцуваха по кожата й, а тя продължи да следи просветващите бутони. 25. 26. 27. Звънчето звънна, вратата се отвори и двамата буквално хукнаха към стаята на съпруга й. Той измъкна картата-ключ от джоба си и вдигна кода пред механизма в бравата. Ключалката изчатка и те влязоха, а куфарите останаха забравени на прага.
Напрежението в асансьора се превърна в трескаво, почти отчаяно безумие. Хийт изрита обувките си встрани, а Руук заподскача на един крак, за да свали едната си мокасина. По същия начин се отърва и от другата, после двамата припряно събуха панталоните си и докато той посягаше към гърба на ризата си, за да я дръпне през глава, Ники разкопча копчетата на блузата си и я съблече. Две секунди по-късно вече наваксваха пропуснатите възможности.
Отне им доста време да компенсират за десет дни, но накрая Руук се претърколи по гръб и шумно издиша, изтощен, но доволен.
— Радвам се да те видя, Хийт — каза той.
Гласът му пресекваше от умора и тя не можа да сдържи усмивката си. Обърна се на една страна и подпря глава на ръката си.
— И аз се радвам да те видя, Руук.
— Излязъл… съм… от форма — изрече той на пресекулки, а тя потупа с пръсти по гърдите му.
— Трябва да направим нещо по въпроса.
На Руук не му беше нужно повече. Хвана я за китката, подръпна я леко и тя го яхна, просто ей така.
— Сигурна ли си, че си готова за втори рунд? — попита той, като внезапно пак дишаше нормално. Хийт се притисна до него и игриво гризна долната му устна.
— Ти готов ли си?
Без капка усилие Руук я обърна на гръб. Сега той беше отгоре.
— Следовател Хийт, да не би да ме предизвиквате?
Тя изчака малко, за да му даде възможност да се отпусне и преди да е разбрал какво става, усука крак около бедрата му, подпря се на другия и се озова отгоре му. После пак го възседна.