— Стиска ли ти да приемеш предизвикателството ми?
Той въздъхна и устните му се извиха в тъй добре познатата й дяволски чаровна усмивка.
— Печелиш, капитане. Вземи ме.
Тя го послуша.
8
От двете страни на улицата, която в университета наричаха „Факултетската“, се редяха чудесно поддържани къщи от кафяви тухли. Пред всяка зеленееше квадратно дворче с размер на пощенска марка, а от двете страни на стълбите имаше двоен черен парапет. На някои от прозорците се виждаха сандъчета с цветя, а по стълбите на едната къща се стелеше разноцветен водопад от гераниуми, посадени в теракотени саксии.
— Оказа се, че Рей Ламонт познава почти всички — каза Руук. — Използва връзките си и ми уреди една от най-хубавите къщи в града. Всъщност може да е бил Сондърс. Както и да е, старите ми университетски другари ми услужиха и това се обърна срещу мен по най-ужасния възможен начин.
— В университета какво казаха? Ще продължиш ли да преподаваш?
— Засега действат по принципа „невинен до доказване на противното“, но се боя, че това не се отнася за полицията. Онзи задник следователят щеше веднага да ме хвърли в затвора, ако имаше някакви улики, че съм замесен. Наложи се няколко пъти да му напомня, че нямам мотив да убия момичето.
— Вършел си е работата, а ти очевидно си заподозрян. Притиснал те е по време на разпита, и аз това щях да направя.
Руук не можа да възрази. Изглеждаше виновен, нямаше как да отрече този факт. Най-доброто, което можеха да направят, бе да разследват случая, а Хийт трябваше да се постарае да унищожи и последните следи от несигурност, които изпитваше. Предателствата от миналото й не означаваха, че той я предава сега.
Не знаеше в коя от къщите е временното жилище на Руук, но не след дълго реши, че положително е третата, броено от края. Издаде я яркожълтата лента, с която бе облепена входната врата.
Докато я оглеждаше, Руук потри брадичка.
— Жълто и черно, точно както във филмите — заяви той. — Щеше да е доста готино, ако това не беше моята къща.
Тя протегна ръка.
— Ключ?
— Не може просто да влезем — наклони глава той и свъси чело. — Може ли?
Тя повтори онова, което беше казала пред Очоа и Роули.
— Аз съм следовател от отдел убийства…
— Капитан — поправи я той, но тя не му обърна внимание.
— Едва ли очакваш да оставя това разследване на местната полиция. Защо мислиш, че дойдох?
— За морална подкрепа?
— Да, това също, но трябва да разрешим случая, Руук. Няма как да стане, докато седя в люлеещ се стол. Не съм мис Марпъл.
— Добре, Ник, но тук нямаш юрисдикция.
— Това му е хубавото на Ню Йорк — каза тя. — Мога да прибирам престъпници навсякъде.
Той я погледна удивено.
— Това не го знаех.
— Специален щат е.
— Добре — каза той, отключи входната врата и я отвори, а Хийт си пое дъх.
Чувстваше се като Брус Уейн, преди да се преобрази в Батман. Вече не беше Ники, а следовател Хийт… което беше напълно нередно. Не разследваше случая официално и беше отвела главния заподозрян обратно на местопрестъплението, но точно сега няма да мисли за тези неща. Не биваше. Вместо това надяна чифт латексови ръкавици и връчи втори на Руук. Той го взе, но с колебание.
— Тук живея, отпечатъците ми са из цялата къща.
— Въпреки това ги сложи — каза тя и той се подчини.
Хийт се наведе, за да мине под жълтата лента, прекрачи прага и спря точно на входа. Руук я последва и затвори вратата зад тях, а тя вдигна ръка, за да му попречи да продължи. Първо трябваше да огледа всичко и да запомни всяка подробност. Малко фоайе. Ниска масичка средна хубост, огледало с дървена рамка над нея. Светлината се отразяваше от него и така помещението изглеждаше малко по-голямо.
— Хубави мебели — коментира тя.
Руук повдигна рамене.
— Не е като апартамента в Трайбека, но става.
— Нищо не е като апартамента в Трайбека — каза тя.
Да, домът на Руук беше специален. В провансалски стил и все пак изискан, просторен и добре замислен. Той обичаше да живее в разкош. Отне й известно време да свикне, но трябваше да признае, че се е привързала към лукса, който споделяха.
Веднъж пресякла фоайето, Хийт можеше да обхване с поглед целия долен етаж. Точно пред тях се намираше стълбището за горния, а от лявата страна имаше малък бежов диван и два фотьойла.
— Няма телевизор — отбеляза тя.
— В университета явно са решили, че професорите не биха паднали толкова ниско. Очевидно не са гледали „Теория на конспирацията с Джеси Вентура“.