— Отнесли са тялото, тук вече е чисто.
Той не изглеждаше напълно убеден, но й отстъпи.
— Продължавай.
Вълнистата й коса, малко разрошена след приключението в хотела, покри лявата страна на лицето й, щом тя се наведе, за да дръпне чаршафа. В центъра кървавото петно беше по-тъмно, отколкото по краищата. Не беше червено, както вероятно си представяха повечето хора. При толкова много кръв — при такова насищане — цветът беше почти черен.
— Къде лежеше? — попита Хийт, забелязала нещо необичайно.
— Какво имаш предвид?
— Изглеждаше ли така, сякаш спи, с глава на възглавницата?
— О. Да — той извади телефона от джоба си. — Имам снимка.
Тя се вторачи в него.
— Имаш снимка…?
— Знаех, че ще искаш да видиш…
Тя му хвърли поглед, който казваше: „Сигурно ме занасяш.“
— Не можа ли да ми го споменеш по-рано?
— Споменавам ти го сега, докато стоим до леглото, в което я намерих. Моментът ми се стори подходящ.
Понякога Руук я влудяваше. Тя протегна ръка.
— Дай да видя.
Той отвори снимките и преди да й го подаде, зареди онази, която търсеше. После застана до нея, докато тя я разглеждаше. Очите на Клоуи Мастърсън бяха затворени. Чаршафът и кувертюрата бяха дръпнати почти до брадичката й, но ако се съдеше по очертанията на фигурата й под тях, ръцете бяха до тялото, а краката — събрани.
— Сякаш е в пълен покой. Като спящата красавица.
Погледът на Хийт обходи леглото пред тях. Имаше нещо…
Ники усети, че погледът на Руук следва нейния.
— Петното — започна тя.
— Твърде ниско е — довърши той.
— Не е била прободена в сърцето или дори в корема — поясни Хийт и извади телефона си.
Лорън Пари вдигна след второто иззвъняване.
— Какво става, капитане?
Патоанатом Пари беше заета жена, така че Ники мина направо на въпроса.
— Прободни рани. Ако убитият не е бил прободен във врата, сърцето или корема, кръвта откъде би могла да изтече със сравнима скорост?
Лорън не мисли дълго и отговори така, сякаш отдавна очакваше въпроса и се беше подготвила.
— От бедрената артерия, в слабините. Рана там бързо би причинила смърт поради загуба на кръв. — Тя млъкна за малко. После в гласа й звънна любопитство. — Защо?
Вместо да отговори, Ники зададе следващия си въпрос.
— Доколко добре трябва да познаваш човешкото тяло, за да нанесеш смъртоносна рана на това място? Повечето хора не биха избрали слабините.
— Това е вярно — каза Лорън, — трябва да поназнайваш анатомия. По-добре от средния американец, който разчита на часовете по биология в гимназията.
— Ясно. Благодаря, Лорън.
Хийт тъкмо щеше да затвори, но гласът на приятелката й я спря.
— Да не си посмяла, Ники. Сега ще ми кажеш точно какво става, къде си и кой е бил прободен в бедрената артерия.
Ники въздъхна. Тежко.
— Намирам се в къщата, където са настанили Руук за гостуването му в Камбрия.
— О-о-окей — каза Лорън. — Продължавай.
— Една студентка е била убита…
— С пробождане в бедрената артерия?
Хийт наведе глава, вдигна ръка и започна да разтрива слепоочията си.
— Така предполагам.
Този път Лорън се забави, преди да попита:
— Какво премълчаваш?
Двете жени се познаваха отдавна. В началото отношенията им бяха само професионални — просто разговаряха любезно, докато доктор Пари преглеждаше трупа, а следовател Хийт местопрестъплението. С течение на времето обаче това прерасна в дълги беседи, първо на кафе, после вечер. Лорън беше една от малкото истински приятелки на Ники, жената, на която вярваше най-много на света.
— Открили са я в къщата на Руук.
Съпругът й застана до нея и се обади достатъчно високо, за да го чуе Лорън:
— Зле звучи, доктор Пари, но истината е скрита по-надълбоко.
Ники мина на спийкър, така че и той да участва в разговора.
— За какво говориш? — попита Лорън. — Каква истина?
— Младата жена е била прободена в неговото легло. Заподозрян е, но…
— Съм невинен, разбира се — довърши Руук. — И Хийт ще ми помогне да стигна до дъното на тази история.