— Винаги ми е приятно да наобикалям старата си територия. Времената се променят, енергията — никога.
— Съвсем вярно — каза Майкъл, възприемайки тон на мъдрец. — Както и фактът, че работата на главния редактор никога не свършва…
Руук насочи показалец към Майкъл, но гледаше към Хийт.
— Главният редактор е той — поясни съпругът й, в случай че не беше разбрала.
— Явно сте извънредно зает млад човек — каза тя, четейки между редовете.
Този младеж, Майкъл Уортън, не желаеше да си губи времето с тях. Тя деликатно докосна Руук по ръката.
— Не искаме да ви бавим, съпругът ми просто искаше да ми покаже откъде е започнал.
Руук веднага подхвана същата история.
— Всеки започва отнякъде. Е, аз си изплатих дълговете ето тук — Той се разсмя. — Или поне първата вноска. Майкъл, добри човече, бъди готов. Журнализмът, особено в тази нова ера, не е лесна работа.
Майкъл изглежда не желаеше да обсъжда трудностите, които му вещаеше кариерата, която си е избрал. Той мислеше за друго.
— Всички сме в шок заради Клоуи — каза той и втренчено изгледа Руук. — Вие сигурно сте съсипан.
— Станалото действително е трагедия, но защо пък да е съсипан? — попита Хийт.
— Защото пишеха материал заедно — отговори Майкъл. — Клоуи беше много щастлива, че точно вие й съдействате.
Тя погледна към Руук. Майкъл, както и всеки друг, който не го познаваше, вероятно би решил, че изражението му си е същото, но Ники забеляза едва доловима промяна. Не „ужас, спипаха ме“, а по-скоро „като не знаеш, мълчи си“.
Руук прочисти гърлото си. Шумно.
— Нали си давате сметка, че присъствам?
Майкъл очевидно се подразни, но продължи в същия дух.
— Наистина се радваше, че работи с вас, сър.
Руук се умилостиви — малко — но поклати глава.
— Работата е там, че не работех с Клоуи.
— Тя не смяташе така. Каза, че разполагате с информация, която ще й помогне да я напише.
— Какво да напише? — попита Хийт.
Засега между Клоуи и Руук сякаш нямаше никаква връзка. Може би Майкъл щеше да й я посочи.
— Статията си. Голям инат беше, когато станеше дума за нея — обясни той и поклати глава, а косата покри цялото му чело. — Обикновено не толерирам такива неща. Трябва да знам по какво работят хората ми, но Клоуи беше ужасно упорита. Отказваше да обясни, но ме увери, че ще си струва. След смъртта й бих желал вестникът да публикува материала посмъртно, за да почетем паметта й.
— Чудесна идея — каза Руук, но Хийт го погледна в очите и видя, че зъбчатките се въртят. Същото ставаше и в нейната глава. Ако Майкъл Уортън казваше истината, статията на Клоуи може би бе довела до смъртта на младата жена, но това все още не обясняваше какво общо има съпругът й. Защо я бяха открили в неговата къща, при това в леглото му? Защо Клоуи е твърдяла, че двамата работят заедно?
Майкъл изгледа многозначително Руук.
— Е, у вас ли са записките й? Или файлът със статията? Каза, че почти я е завършила…
— Защо да са у мен?!
— Тук нищо не е оставила, а доколкото разбрах, в апартамента й също не са ги открили. Лаптопът й липсва, но тя каза, че вие разполагате с информация, която потвърждава проучванията й и ще й помогне да докаже всичко.
Руук се втренчи в Майкъл, напълно слисан.
— Какво да докаже? С Клоуи Мастърсън сме се виждали три пъти! — Той започна да изброява на пръсти. — Веднъж на наградната церемония в Манхатън, веднъж тук, докато ме развеждаше, и веднъж в аудиторията.
Последното беше новост за Хийт.
— Защо в аудиторията?
— Спря ме след лекцията.
— Кога стана това? — попита тя.
— Завчера.
— В деня преди убийството. Никак не е маловажно, Руук.
Лицето му помръкна.
— Вярно.
— Какво ти каза?
Той затвори очи, за да си припомни по-ясно.
— Нищо важно, искаше да знае дали може да излезем да пием по нещо. Каза, че имала идея и някой трябвало да й раздуха въглените.
„Странно си е подбрала думите“ — помисли си Хийт.
— Казах й, че с удоволствие бих седнал да изпием по едно кафе — продължи Руук, а тя мислено го плесна зад врата. Как можа да не й го каже? Искаше да му се накара, да му напомни, че на този етап би трябвало да е по в час, но тъй като Майкъл Уортън ги наблюдаваше, вместо това си наложи да каже:
— Уговорихте ли си среща?
— Не. Тя дойде, след като пуснах студентите. Беше с още няколко души и ми помаха. Явно съм я познал сред тълпата, защото си я спомних.
„Нищо чудно“ — каза си Ники. При избор между познатото и непознатото повечето хора избират познатото.