Приглушената глъчка в залата изведнъж заглъхна и те насочиха вниманието си към сцената. От небоядисаните греди висеше плакат, перфектно центриран зад нея:
НАГРАДА ЗА ЗАСЛУГИ В ЖУРНАЛИЗМА „НЕЛИ БЛАЙ“
Конферансието, приятел на Руук от университета, заговори в закачения на ревера му микрофон:
— Свобода на пресата — започна той. — Понятие, възникнало през 1791 година, когато „преса“ означавало само книги, вестници и брошури. Първото радио било изобретено едва век по-късно…
Руук се облегна назад, пое си дълбоко дъх и с усмивка заяви:
— Настани се удобно, любов моя. Реймънд Ламонт е доста многословен човек.
Хийт можеше да прецени, че Ламонт е перко и без помощта на Руук. Издаваха го съвършено изправеният гръб, небрежно пъхнатите в джобовете ръце, сякаш смяташе да се застои дълго, и тонът на разказвач, пропит от убеденост в собственото си величие.
— Ще ни изнесе цяла лекция — продължи съпругът й. — За етичната журналистика, чието предназначение е да търси отговорност от управниците, за бащите-основатели на САЩ… — Тук Руук посочи към тавана, гласът му падна с една октава и той се впусна в драматична реч: — „Управници без вестници или вестници без управници? Бих избрал последното, без и за миг да се поколебая.“
Ники оцени умелата имитация на един от бащите-основатели.
— Джеферсън? — попита тя.
— Много добре — одобрително кимна той. — Шест плюс за учителя ти по история в гимназията. Или учителката. Добре си подготвена.
— Шест плюс за мен, защото учех здраво — добави тя, — но всъщност не беше чак толкова трудно. Ти ми подсказа, когато спомена бащите-основатели.
— Обожавам колко внимателно ме слушате, следователю.
— Капитане — поправи го Хийт.
— Вярно. — Веждите му закачливо заиграха. — На капитаните позволено ли им е да носят белезници?
— О, да — отвърна тя. — Имат и ключ от склада.
— А-а, отлично. Великолепно.
В залата избухнаха аплодисменти и привлякоха вниманието им към подиума.
— Какво пропуснахме? — попита Руук с изражение по-скоро на дете, което е изпуснало тортата си на пода, отколкото на опитен журналист, но онова, което възхити присъстващите, бе отминало безвъзвратно. Реймънд вече говореше за друго.
— Фалшивите новини са бич за всички медии — каза той. — Те обаче трябва да служат за коректив на управляващите, точно както са го предвидили бащите-основатели. — На това място Руук хвърли многозначителен поглед на Ники. — Трябва да работим с всички сили, за да гарантираме, че гражданите на Съединените щати са информирани по всички важни и интересни теми, и то честно и почтено. — След поредния изблик на аплодисменти Реймънд Ламонт най-сетне стигна и до номинациите. — Наградата „Нели Блай“ може да не е „Пулицър“, но въпреки това е изключително важна и ценена в журналистическите среди. За онези, които не са наясно: Нели Блай постъпва в клиника за душевноболни, за да разследва, и така успява да разобличи мизерните условия и отвратителното отношение към пациентите. Нейното експозе е първото по рода си; била е твърдо решена да намери и разкрие истината, каквото и да й струва това. Въпреки че тази вечер можем да наградим само един журналист, ще почетем четирима. — Ники чу и моментално забрави първите три имена, но накрая Ламонт изрече: — И Джеймисън Руук за експозето му относно корупцията в местното управление.
Руук плахо се усмихна, сякаш се срамуваше от прожекторите. Играеше ролята си без капка усилие и когато удостои присъстващите с царствено помахване, Хийт не успя да удържи смеха си.
— Изпуснал си си призванието — каза тя, след като успя да си поеме дъх. — С този актьорски талант можеше да те номинират за Оскар, а не за „Нели Блай“.
Той обърна сурово привлекателното си лице към нея и я погледна като обидено кутре.
— Намекваш, че не съм искрен? За мен е чест — натърти той и сложи ръка на сърцето си, — истинска чест, че съм номиниран и…
— Победителят е… Джеймисън Руук!
Отново избухнаха аплодисменти, но този път гостите станаха на крака.
— Спечелих ли? — невярващо попита Руук. — Спечелих.
Последното не беше възклицание, а съобщително изречение. Най-сетне той също скочи на крака и я погледна със злорада усмивка: