Отвътре участъкът по нищо не приличаше на 20-то. Сградата на 82-ра улица имаше леко замърлян, градски вид, докато стените на едноетажното управление в Камбрия бяха искрящо бели, а бюрата — чувствително по-малко, отколкото тези в отдела на Хийт. Освен него оставаха още „Пороци“, „Специални жертви“, „Обири“ и много други, което означаваше, че полицаите във всеки от седемдесет и седемте участъци в Манхатън бяха поне десет пъти повече, отколкото в Камбрия. Тук сигурно си нямаха Роули или Очоа, или Фелър, Агуиналдо, Раймър, или дори Хайнзбърг. Може би никой не беше достатъчно квалифициран, за да разследва убийството на Клоуи. Тоест, Руук беше закъсал.
Внезапно от другия край на помещението прогърмя мъжки глас:
— Я виж ти, я виж ти! Следовател Ники Хийт! Каква изненада!
Вътрешностите й се свиха на болезнено стегната топка. Не беше чувала този глас, откакто следваше в полицейската академия, а за собственика му не се беше сещала от години. Обърна се.
— Иън Куули — каза тя и се насили да превърне гримасата си в усмивка.
Пред нея стоеше първият й съпруг.
13
Ники знаеше, че миналото понякога преследва хората. Беше го виждала толкова много пъти, че отдавна не ги броеше. В края на краищата, това често беше мотив за убийство. Онова, което и за миг не бе подозирала беше, че един ден ще се изправи лице в лице със собственото си бурно минало.
Иън си беше същият, както в полицейската академия, но малко остарял — кльощав като скелет, ръст метър и деветдесет и осем, с тъмни, вече прошарени бакенбарди и сребърни нишки в сресаните настрани коси. Много зряло, много консервативно. Точно в стила на онзи Иън, когото си спомняше.
Докато го разглеждаше, през ума й минаха три неща: какви бяха шансовете да се натъкне на мъж, когото не бе виждала повече от десет години, и то тук, в Камбрия, където на всичкото отгоре е било извършено убийство във временното жилище на съпруга й? Дали Иън щеше да съдейства, или да спъва неофициалното й разследване? Щеше ли да каже на Руук за миналото й с мъжа, който разследваше дали е замесен в убийството… и как Ники щеше да му обясни защо не му го е споменавала досега?
На първия въпрос не можеше да се отговори еднозначно, така че тя престана да мисли за него. С третия щеше да се занимае по-късно, тоест, оставаше вторият, чийто отговор щеше тепърва да установи.
— И аз съм изненадана — каза тя.
— Чувам, че си в Манхатън — каза той и тихо подсвирна.
После я поведе надолу по коридора, в посоката, от която се беше появил, към помещението, което се оказа тукашния еквивалент на общ офис. Тя по навик се огледа. Стаята беше по-малка и по-светла, отколкото в 20-то, защото прозорците бяха повече. Старата сграда, в която се помещаваше нейното управление, беше многоетажна, а конкретно в техния отдел имаше малко прозорци и мрачен интериор, който сякаш отразяваше общото настроение.
Иън заобиколи едно от няколкото бюра в офиса и й посочи стола от другата му страна. Тя седна и веднага си отбеляза колко е странно да се намира от другата страна на бюрото на разследващ полицай, особено когато той е не кой да е, а Иън Куули.
Той се облегна назад в стола си, скръсти ръце на гърдите си и замислено я огледа.
— Чух, че онзи Джеймисън Руук бил женен за следовател от Ню Йорк сити, но и през ум не ми мина, че може да си ти.
Тя и за миг не му хвана вяра. Руук беше потенциален заподозрян, тоест, първото нещо, което би направил един главен следовател, беше да го проучи подробно. В този случай бракът им с Руук щеше да излезе наяве без особени усилия. Освен това местните вестници и телевизионни канали бяха отразили сватбата им доста подробно благодарение на Маргарет Руук и любовта й към мелодрамата. След като получи благословията им, тя разпрати известия навсякъде и Ники си спомняше всяка дума.
ДЖЕЙМИСЪН АЛЕКЗАНДЪР РУУК, ЕДИНСТВЕН СИН
НА НОСИТЕЛКАТА НА НАГРАДАТА „ТОНИ“
АКТРИСА ОТ БРОДУЕЙ МАРГАРЕТ РУУК, ЩЕ СЕ ОЖЕНИ
ЗА НИКИ ХИЙТ, ДЪЩЕРЯ НА СИНТИЯ И ДЖЕФ ХИЙТ.
СВАТБАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ В ЦЪРКВАТА
В МАРТАС ВИНИЪРД В ТРИ СЛЕДОБЕД,
СЛЕД КОЕТО ЩЕ ИМА ПРИЕМ. НОВОБРАЧНАТА ДВОЙКА
ЩЕ ПРЕКАРА МЕДЕНИЯ СИ МЕСЕЦ В ЕВРОПА.