Тя обмисли следващия си ход. Можеше да притисне Иън или да го остави да спечели, поне този път. Наистина нямаше избор — ако го притиснеше, само щеше да влоши нещата. Трябваше да бие отбой, да обмисли пак положението и да се върне, когато би могла да му предложи нещо.
Ники вдигна телефона и отговори с кратко „Хийт“.
— Ало, капитане, как е в Тимбукту?
След разговора с Иън й идваше да блъска глава в стената и гласът на Мигел Очоа беше добре дошъл. Разсейваше я.
— Не особено добре — отговори тя. — От местната полиция току-що ми тръшнаха вратата.
— Ха. Нищо ли няма да ти кажат?
Хийт поклати глава. Самата тя още не можеше да повярва.
— Нито думичка.
Не можа да скрие раздразнението си, а отсреща Очоа замълча за миг, преди да попита:
— Руук как е? Държи ли се?
— Мисля, че още не си е дал сметка колко сериозно е положението. Не знам какво мислят ченгетата, той определено ги интересува, но дотам. Липсва мотив.
— Има ли алиби?
Това беше един от първите въпроси, които беше задала на Руук, но отговорът не й помогна.
— Без доклада на патоанатома не е ясен часът на смъртта, тоест, не сме сигурни. Изнасял е лекция в университета, но след това си е тръгнал сам и е потеглил към къщата си. Тогава я е открил. Преди лекцията е бил в някакво кафене.
— Местните опитали ли са се да потвърдят това?
Тя раздразнено прокара пръсти през косата си.
— Нямам представа. Оставих главния следовател за малко на мира, преди да се пробвам пак.
— И какъв е планът ти? — попита Очоа.
— Отивам да говоря със съквартирантката. Какво става там, нещо ново за случая Чин?
— За него се обаждам.
Господи, дано новините да бяха добри.
— На спийкър си, капитане — каза Очоа. — И Роули е тук.
Другата половина от Роуч я поздрави и започна да изброява новините относно случая на „Линкълн плаза“.
— От жертвата не излязоха никакви улики, проверихме всички следи и нищо. Няма приятелка, със съквартиранта му са се разбирали, не е взимал наркотици, обичал е родителите си и те са го обичали. Бил е резервиран. Не обикалял от купон на купон, но и не бил отшелник.
— С други думи, няма за какво да е бил убит — обади се Очоа.
— Но е убит, тоест, има нещо скрито-покрито. Явно е имал някаква тайна, просто още не знаем каква е.
— Пари откри нещо — каза Очоа.
Освен най-добра приятелка на Хийт, Лорън Пари беше и най-компетентният патоанатом, с когото беше работила. Приятелството им се беше развило бавно. Лорън прекарваше повечето си време с мъртъвци, а Ники — в мисли за тях. По тази причина и двете бяха извънредно предпазливи, когато ставаше дума за по-близки отношения с живите. С лечение на времето обаче техните еволюираха и постепенно всяка осъзна, че другата е „неин човек“. Лорън кумува на Ники на сватбата й с Руук и когато чу Очоа да споменава името й, на нея и се прииска приятелката й да беше при нея, за да поговорят за Иън и за ситуацията, в която се намираше. Това обаче трябваше да почака.
— Нищо разтърсващо — продължи Мигел. — Удавил се е, лова го знаехме. В организма няма следи от алкохол, което се връзва с онова, което ни казаха близките и познатите му.
— Чист като сълза — обади се Роули.
— Нещо ново за тримата заподозрени, които е видяла свидетелката?
— Нищо — отговори Очоа. — Все едно търсим игла в копа сено, но остават още едно-две неща, които ще проучим.
Хийт кимна доволно. Имаше вяра в Роуч — ако някой беше в състояние да стигне до дъното на сложна ситуация, това бяха те.
— Дръжте ме в течение — каза тя и се върна при собствените си игла и копа сено.
14
Ники се върна в хотела по обиколния път. Отчасти не беше умишлено — поради разположението на улиците в Камбрия доста пъти се отклони и пропусна няколко завоя, дори с включен GPS. Другата, съзнателна причина да избере по-дълъг маршрут обаче беше, че така си осигури време да помисли. Като цяло се стараеше да размишлява над миналото колкото се може по-малко — важни бяха единствено сегашният момент и бъдещето. След срещата с Иън Куули обаче трябваше да обмисли и настоящето, и миналото и да разреши конфликта между тях.
Това, че разследването се ръководи от бившия й съпруг, за който настоящият й съпруг дори не подозира, усложняваше нещата, както и собственото й разследване. Не можеше да си позволи да враждува с Иън. Той бе получил възможност да постъпи правилно и да й помогне, но не се възползва. Ако изникнеше и втора, трябваше да го убеди да предпочете да й окаже съдействие.
Истината беше, че без помощта му двамата с Руук трябваше да се оправят сами, без никакви ресурси, което не вещаеше нищо добро за разследването, което трябваше да проведат. Хийт не биваше да се поддаде на страха. Дори теоретичната възможност да обвинят съпруга й в убийството на Клоуи беше немислима, а ако го осъдеха… Не знаеше какво би правила тогава. Руук зад решетките? И за миг не се съмняваше, че сам би се напъхал в затвор със строг режим, за да напише експозе, но да влезе, след като го обявят за убиец? Щеше ли да преживее това? Самата мисъл я хвърляше в паника, но тя нямаше да й се поддаде. След години работа в полицията се беше научила да дели нещата, просто да изключва емоциите си и направи точно това. Не можеше да си позволи да се тревожи какво би станало, ако не успееха.