Той осъзна грешката си и протегна ръка през масата.
— Най-хубавите ми години, преди да се запозная с теб, Хийт. В сравнение с това всичко останало бледнее.
Тя му се усмихна и пръстите им се преплетоха.
— Със сигурност.
Животът й преди Джеймисън Руук беше като черно-бял филм. След като се запознаха, дойде „Текникълър“. Дали бе избрала да не му каже за Иън Куули, защото той беше част от монохроматичния живот преди Руук?
— Започнах да тъка на два стана, когато редакторът видя сметката на един от материалите ми за „Джърнъл“ още преди да го довърша — каза той, преминавайки нататък. — Случва се. Продължаваш напред, това е.
— Великата кариера на Джеймисън Руук. Така ли е започнала наистина?
— Това е историята на възхода ми като журналист. „Таймс“ ме открадна от университетския вестник.
— О-о-о, „Таймс“, боже, боже!
— Разбира се. Точно както ти вербува следовател Агуиналдо. Даде си сметка, че е ценен кадър и я доведе в 20-то. Всяка достойна за уважение организация обира онези, които си струват, преди да го направи някой друг. Бяха чели моя статия и ме наеха да работя на парче…
Хийт го върна в началото на разговора им.
— Как да намерим доказателства, че Клоуи е пишела и за друг вестник?
— Живеем в ерата на интернет. Ще проучим, може да е имала късмет да й публикуват нещо. Ако е така, името й ще излезе.
— А ако не е имала късмет, няма да излезе — довърши тя и се втренчи в неясната информация на бялата дъска.
Раздразнението й се усилваше. Проклетият Иън Куули! Защо не искаше да й съдейства? Руук последва погледа й и явно си спомни нещо, защото внезапно скочи и извади стандартна снимка на Клоуи Мастърсън от кожената чантичка, която лежеше на стола до тях.
— Имам подарък за теб — заяви той.
— Откъде я намери? — попита Хийт, взе я от ръката му заедно с магнитчетата, които й предлагаше, и закачи портрета на Клоуи на дъската.
— Журналист съм, имам си ресурси — отговори той и почука с пръст по слепоочието си, а тя се извърна към него.
— Може ли малко по-конкретно?
— Един журналист никога не издава източниците си, Хийт. Наясно си с това.
Тя повдигна укорително вежда, а той въздъхна с престорено примирение. Пак флиртуваше.
— Господи, страшно умееш да се пазариш, Хийт. Добре, ще ти кажа.
— Знаех си — ухили се тя.
— Писах в „Джърнъл“ и помолих да ми пратят служебна снимка на Клоуи. Веднага ми услужиха и щом я получих, я разпечатах.
Докато обточените с кехлибар кафяви ириси на Клоуи се взираха в нея от бялата дъска, гърлото й се стегна. Със или без съдействието на местните власти двамата с Руук щяха да разкрият кой е виновен за смъртта й.
В главата на Хийт се въртяха много мисли, но тя се спря на първата нощ, която бе прекарала с Руук. Манхатън изгаряше от непоносима жега, в целия град нямаше ток. Той ясно й беше показал, че я харесва още щом започна да я придружава и когато се появи пред апартамента й онази нощ (за да я пази!), тя реагира още щом чу звук зад гърба си и усети нечия ръка на рамото си. Инстинктите й се задействаха, Хийт се завъртя и хубавичко го изрита в челюстта. Същата вечер бяха седнали да изпият по една маргарита, а после тя го отведе в леглото си. Не знаеше какво точно е очаквала, но Руук се оказа съвсем различен от предишните й любовници. Беше игрив, енергичен, внимателен и така събуди и у нея отдавна забравена игривост. Независимо дали й наливаше чаша вино след тежък ден, пълнеше ваната или й намираше бяла дъска, колкото и странно да беше, той винаги знаеше точно какво й е нужно.
— Много добре, Джейми — каза тя и го дръпна на леглото.
Апартаменти „Мейпъл вилидж“, където Клоуи Мастърсън бе живяла заедно с Тами Бъртън, ни най-малко не отговаряха на очакванията на Хийт.
— Изглежда доста по-скъпо, отколкото си мислех — коментира тя, докато наближаваха червеникавата тухлена сграда.