„Дали е печелела от извънредните си материали?“ — зачуди се Ники, а гласът на Тами пресекна и очите й отново се напълниха със сълзи.
— Ще ми липсва.
— Имаше ли приятел? — попита Руук и Хийт го изгледа предупредително. Тами Бъртън очевидно беше наясно, че трупът на Клоуи е бил открит в неговата къща и го подозираше. „С основание“ — помисли си Ники. Момичето нямаше причина да вярва, че гостуващият професор не е замесен в смъртта на приятелката й, а тя не искаше да загубят доверието му, което означаваше, че Руук трябва спешно да стане част от околния ландшафт.
Той наведе глава и отново насочи вниманието си към библиотеката, докато Хийт задаваше следващия си въпрос.
— Имаше ли? Приятел?
Тами поклати глава.
— Преди ходеше по срещи, но престана, прекалено заета беше. Направо се вманиачи, мислеше само за разследванията и за статиите си.
Нямала е приятел. Хийт задраска тази възможност от списъка в главата си и огледа снимките на рафтовете. Първата, която видя, беше на Тами с някакъв мъж горе-долу на нейните години.
— Това твоят приятел ли е?
Тами последва погледа й.
— Не, брат ми Тод — отвърна тя.
— Ами тази снимка? — попита Хийт и посочи една, поставена върху списанията. На нея Тами и Клоуи, облечени в бански на две части, вдигаха наздравица към апарата с чаши „Маргарита“ в ръце.
— Миналата година ходихме на почивка в Канкун — обясни Тами. — Тогава Клоуи беше много по-спокойна.
— Кога се вманиачи по работата си? — попита Ники.
— Не знам, преди около шест месеца. Не стана веднага, а с течение на времето.
Хийт си спомни думите на Тами, че влага всяка стотинка в образованието си.
— Сигурно ти е било трудно да спестиш пари за ваканция — коментира тя. — Скъпо е.
— Спестявах цяла вечност. Клоуи ми помогна малко — подсмръкна Тами и притисна поредната кърпичка към носа си. — Това беше най-хубавата почивка, на която съм била.
Хийт огледа и останалите снимки и накрая се спря на една групова. Пред сграда, която приличаше на университетския вестник, се бяха събрали около петнадесет души и Клоуи беше на първия ред. Не беше намръщена, но не се и усмихваше. Сред останалите лица Хийт разпозна една от младите жени, които бяха видели с Руук, когато се отбиха в редакцията. Майкъл Уортън, главният редактор, също стоеше от едната страна, но останалите не й бяха познати.
— Екипът от вестника — каза Тами и поклати глава. — През първи курс работих там, но не издържах, стресът ми дойде много.
— А на Клоуи не? — попита Хийт.
— Изключено, тя не можеше да му се насити.
След като оглежда рафтовете още минута-две, Ники се премести на дивана, а Руук я последва и седна до нея. Тами кацна на ръба на един от столовете, хвърли използваната кърпичка на пода и си взе нова от кутията, която все още стискаше в ръце. Хийт не беше сигурна още колко ще издържи момичето, така че мина направо на въпроса.
— Можеш ли да ни кажеш нещо, Тами? Клоуи тревожеше ли се за нещо напоследък? Имаш ли представа какво може да й се е случило?
Тами отново стрелна Руук, но бързо отмести очи.
— Пак ли трябва да разказвам?
— Може много да ни помогне — меко отговори Хийт. — Искаме да разберем какво е станало. Търсим истината.
Тами пак погледна към Руук.
— Попитайте него.
Руук се отдръпна към крайчето на дивана.
— Мен ли, защо пък мен?
— Тя ви боготвореше…
Хийт се наведе напред с лакти на коленете и длани между тях.
— Защо? Защо го боготвореше?
Тами повдигна рамене.
— Заради някакъв материал, който пишеше… или искаше да напише, или беше преполовила. Честно ви казвам, не знам. Беше „строго секретен“. — Тя тежко въздъхна. — Все това повтаряше. „Не мога да ти кажа, Тами, за твое собствено добро е.“
Хийт погледна към Руук, преди да отговори:
— Клоуи не е споменавала на господин Руук върху какво работи — каза тя, след като съпругът й свъси вежди и поклати глава.
— Никога ли? — попита го Тами, очевидно изненадана.
— Никога — потвърди той. — Веднъж дойде да говорим след часа и искаше да се видим за нещо, но това така и не стана.
Тами беше смаяна.
— Но нали е била у вас…
— Смятаме, че някой я е пренесъл там, за да припише вината на Руук.
— Искате да кажете, че са се опитали да го натопят? Боже, мислех, че това се случва само по филмите!
Де да беше така. Уви, животът имитираше изкуството.
— За съжаление не.
Тами се обърна към Руук.