15
Ники не се церемонеше, когато вдигаше телефона и неизменно отговаряше само с едно кратко „Хийт“.
— Ник!
Гласът на Иън беше последният, който очакваше да чуе от другата страна. През ума й преминаха няколко сценария: обаждаше да й каже да напусне Камбрия, защото присъствието й не е желано; искаше да си говорят за едно време (макар че тя не можеше да си представи защо би желал да преразказват скъсването си); или се канеше да й съобщи нещо, което би могло да й бъде от полза.
— Иън.
Между тях надвисна продължително мълчане, но накрая тя проговори отново:
— Какво мога да направя за теб?
Той прочисти гърлото си.
— Виж, аз, ъ-ъ…
Тя познаваше този тон и разбра, че се обажда, за да се извини, че се е държал като магаре. Можеше да го улесни, но вместо това замълча и го остави да се изпоти.
— Аз, ъ-ъ…
— Какво има, Иън? — смили се накрая Хийт.
— След като си тръгна от управлението, помислих и, ами, нямаме нищо против да помагаш с разследването на случая Мастърсън.
Този развой на събитията я изненада.
— Така ли? И кои сте вие?
— Ами, кметът.
В началото Иън звучеше плахо, сякаш му беше трудно да обясни за какво се обажда. Открай време не обичаше да се извинява, но сега, доловил враждебна нотка в гласа й, сякаш леко се възмути.
— Благодари му…
— Жена е — поправи я той.
— Благодари й от мое име.
— Ники, да оставим глупостите. Кметът иска да работим заедно. Аз съм началник на полицията и искам да разреша случая. Поговорихме и тя смята, че опитът ти като следовател от отдел „Убийства“ ще ни помогне да приключим по-бързо.
— Ами фактът, че Руук е мой съпруг?
Той замълча, преди да отговори, сякаш претегляше думите си.
— Не мога да го извадя от списъка със заподозрените. Момичето е било у тях, той е намерил трупа. Явно има връзка. Ако нищо не знае, защо са я убили там? Това е голямото неизвестно. Знам, че искаш да му повярваш, но няма как да го пренебрегнем.
Колкото и да искаше, Хийт знаеше, че не може да спори с това. Ако беше на мястото на Иън, щеше да разсъждава по същия начин.
— Знам, че искаш да участваш, така че ще мина направо на въпроса. Оказва се, че бащата на Клоуи Мастърсън е завършил нашия университет.
— Току-що ли го разбра?
Ники си прехапа езика още преди да довърши. Нямаше как да се хареса на Иън, като критикува уменията му. Той се беше съгласил да я допусне, а тя не искаше да му дава повод да размисли. Това, че кметицата искаше да работят заедно, не означаваше, че той не може да откаже.
Хийт даде заден ход.
— Исках да кажа, че аз винаги започвам с най-близките.
— Проучихме ги, следователю. Може да сме от провинцията, но не сме идиоти. Просто не сме Ню Йорк сити и ограниченият ни ресурс си казва думата.
— Разбира се, че нито сте Ню Йорк, нито е необходимо. Аз…
— Не ме успокоявай — прекъсна я той. — Разбирам. Свикнала си ти да командваш.
Коментарът му я накара да се замисли. Беше съвършено уместен — Хийт не получаваше нареждания от никого и като се изключат началниците на „Полис плаза“ 1, командваше тя.
Руук влезе в хотелската стая с две пластмасови чаши кафе в ръце, а тя измърмори „благодаря“, докато поемаше едната.
— Кой е? — прошепна той и посочи телефона до ухото й. Тя покри микрофона в основата му и тихо отговори:
— Иън Куули.
Веждите на Руук се вдигнаха чак до косите.
— Нова информация ли има?
Ники повдигна рамене точно когато Иън заговори отново.
— И така, оказва се, че Мастърсън е моминското име на майката. С бащата не са били женени и тя не е дала фамилията му на Клоуи.
Интересно.
— В кръщелното й Мастърсън ли пише?
— Да.
Тами беше споменала, че Клоуи не се вижда с баща си и Ники беше решила, че с майка й са разведени, но не беше така. Поредното напомняне, че не бива да бърза с изводите.
— Кой е бащата, говори ли с него?
— Не още, но според разпечатките от телефона на Клоуи тя е говорела с него. От пет месеца насам.
Ники се завъртя и затърси тефтер и химикалка, а Руук бързо ги взе от нощната масичка и й ги подаде. Тя му кимна за благодарност и записа онова, което й беше казал Иън току-що.
— А преди това?
— Нищо. Сякаш внезапно е цъфнал в живота й от нищото.
Преди пет месеца. В главата на Хийт се надигнаха ред въпроси. Ясно беше защо Клоуи носи фамилното име на майка си, но защо баща й е отсъствал от живота й, докато е била малка? По свой избор или по желание на майката? И защо се беше върнал? Много въпроси и далеч по-малко отговори.