Той мъдро кимна.
— Позволи ми да използвам дедукция. Споменах младежката любов, която може да сполети човек в университета и добавих, че това невинаги е нещо хубаво. Няма да споменаваме Петър Матич, чието място е в гробищата, включително тези за спомени. Темата обаче изглежда възбуди друг спомен у теб. Спомен, свързан с един неустрашим полицай от Камбрия. Което ме навежда на мисълта, че каквото и да си преживяла с господин Иън Куули, то е било краткотрайно. По някаква причина е оставило следа, но е без значение.
— Не съвсем без значение — навъси се Ники.
Руук пак се беше ухилил и дори само с полезрението си тя долови веселие в погледа му. Следващите й думи лесно можеха безвъзвратно да изтрият тази усмивка.
— Казвай, ми амор.
Нямаше да се почувства по-смела, ако си поемеше дълбоко дъх, но въпреки това го направи.
— Той ми беше… съпруг — каза тя.
Руук присви очи, пъхна показалец в ухото си и го завъртя насам-натам.
— Прощавай, май не те чух. Какво каза?
Хийт повтори, този път по-високо:
— Бяхме женени.
Този път окото му сякаш получи спазъм.
— Извинявай, какво? Казваш, че си била о-о-омъжена за този шериф?
— Началник на полицията — поправи го тя.
— В дупката, наречена Камбрия.
— О, значи изведнъж стана дупка? Току-що ми обясни колко я обичаш. Нови знания, нова любов, автентичното ти аз…
— Е, да, но това беше преди. Автентичното ми аз умираше да се махне от Камбрия и да се премести в Манхатън. Чудесно място, ако човек иска да дойде на гости, но не бих живял тук. — Той избърса ръце в панталоните си. — Женени ли каза?
Тя кимна.
— Била си женена за мъж на име Иън Куули?
— Тогава още бях зле.
Руук знаеше, че става дума за периода след убийството на майка й. Понякога Хийт поглеждаше назад и се чудеше как изобщо е успяла да се възстанови.
— Иън Куули ти е бил…
— Съпруг. — Тя изрече думата, която Руук не можа. — Беше ми съпруг.
Спусналото се мълчание беше някак анемично, сякаш лишено от кислород, като въздуха високо в Скалистите планини. Накрая, след минута, ако не и две, Руук я погледна.
— Кой е по-привлекателен, той или аз?
Класика.
— Ти, Джейми — засмя се тя. — Няма спор.
Той явно остана удовлетворен от отговора й.
— Значи бракът ти с Барни Файф6 е бил просто проява на младежка глупост, както се казва.
— Предполагам, че и така може да се нарече — каза тя, без да си направи труда да се засегне от „младежката глупост“. Руук махна с ръка, сякаш разваляше магия.
— Щом приключим с тази бъркотия, ще пропъдим бившия ти съпруг от мислите си.
Макар че едва ли можеше да пропъди спомена за Иън напълно, истината беше, че десет години всъщност не се е сещала за него и след като с Руук напуснеха Камбрия, нямаше да има причина да се сети пак, никога вече.
— Не си ли бесен? — попита Хийт, леко изненадана, но изпълнена с облекчение.
Той отговори без колебание:
— За какво да съм бесен, нали съм по-привлекателен. Нямам съмнение, че интелектът ми превъзхожда неговия и съм по-качествен улов…
Тя се подсмихна.
— И как стигна до този извод?
Руук се обърна към нея и повдигна вежда, а после протегна двете си ръце с дланите нагоре, сякаш бяха везните на справедливостта, и вдигна лявата малко по-високо от другата.
— Началник на полицията в Камбрия, щат Ню Йорк. — Свали я и вдигна дясната. — Журналист, носител на наградата „Пулицър“. — След като известно време дланите му подскачаха нагоре-надолу, дясната победи и се спря високо над лявата. — Динг, динг, динг! Ето го победителя.
Хийт се разсмя.
— Добре, имаш право. Гениален си, а преди да те сваля, беше доста желан ерген.
— Благодаря ти. А сега ще те попитам нещо, Хийт, ако нямаш нищо против.
Тя следеше пътя, но го погледна за момент.
— Добре.
— Защо не ми каза?
И тя си задаваше същия въпрос. Отговорът беше сложен, но Ники го изложи възможно най-сбито.
— Сигурно защото не мисля за това. Свързано е с част от миналото ми, която ми се ще да можех да забравя. — Тя направи пауза, преди на свой ред да му зададе въпрос. — Можеш ли да ми простиш, че не ти казах?
Той взе ръката й.
— Ник, няма за какво да ти прощавам. Разбирам, миналото си е минало. Обичам те от момента, в който те видях, за добро или за зло, при щастие и несгоди и каквито други подобни изрази се сетиш. Заедно сме в кюпа.
Начинът, по който стисна ръката й, бе неизречено послание. Двамата бяха екип дори когато ставаше дума за убийство.