Хийт не беше успяла да каже на съпруга си къде ще се срещнат с бащата на Клоуи. Обясни му едва когато им оставаше по-малко от километър до ложата и беше готова за реакцията, която неминуемо щеше да последва.
— Масон?! Просто перфектно. Какво щастливо съвпадение!
Ентусиазмът му не знаеше граници, той обожаваше конспиративните теории, а масоните имаха завидна репутация. Изведнъж й заприлича на дете, което е открило златния билет за шоколадовата фабрика на Уили Уонка.
— Защо да е щастливо съвпадение? — попита тя. Почти се боеше от отговора, но Руук потри доволно ръце.
— Защото, мила ми съпруго, от много отдавна ми се ще да надзърна в някое братство, особено масонското. Ще го приема като знамение. Това е идеалният момент да се върна към тази идея!
— Страхотно, но не сме дошли затова, Руук. Съсредоточи се върху разследването, твоите ги остави за после.
Той насмешливо изсумтя.
— Аз съм най-добрият в света, когато трябва да се вършат няколко неща едновременно.
Хийт не можа да не възрази, при това разпалено.
— Това изобщо не е вярно, всъщност си най-посредственият в света. Навремето четях една книжка на племенницата ми Сара, казваше се „Ако дадеш бисквитка на мишлето“. След бисквитката мишлето си сипва мляко, после отива да се огледа в огледалото, за да види дали има бели мустаци, но се разсейва и решава да си подреже истинските. И така нататък, и така нататък, и така нататък. В този сценарий ти си мишлето — каза тя.
Руук се хвана за сърцето, сякаш го беше разбила.
— Хийт, ужасно ме засегна. Как можа най-безсърдечно да ме сравниш с мишле с бисквитка!
Тя повдигна извинително рамене.
— Просто наричам нещата с истинските им имена.
— Хийт, млада жена загуби живота си и аз съм пределно наясно, че в полицията ме подозират. Искам да разбера какво е станало с Клоуи повече от всеки друг. Това ми е приоритет. — Тя усети, че се задава „но“. — Но ако получа възможност междувременно да добия нови знания за нещо, което отдавна ме интересува, кой съм аз, че да й обърна гръб?
— Съсредоточи се върху случая — настоя тя.
— Случаят и нищо друго освен случая.
Иън седеше в колата си пред масонската ложа в Камбрия — невзрачна на вид сграда от розови тухли с триъгълен бял покрив и четири бели колони. Руук обаче не изглеждаше никак разочарован.
— Важното е какво става вътре — каза той, сякаш бе прочел мислите й.
Хийт спря до тротоара зад Иън и паркира. После тримата отвориха вратите и излязоха на тротоара като състезатели по синхронно плуване, които изплуват от водата в перфектен унисон.
Двамата мъже моментално тръгнаха един към друг. Иън не просто смяташе Руук за потенциален заподозрян; в настоящата им среща имаше и личен елемент. Руук протегна ръка, а той пристъпи напред и здраво я стисна.
— Внимавайте — каза Иън, — защото ви наблюдавам. Съпругата ви може да вярва на историйките ви, но за мен това не се отнася.
— Достатъчно — каза Хийт. Държаха се като две мъжки птици, които си пазят територията и се перчат една на друга, изпъчили гърди.
Иън стискаше ръката на Руук толкова силно, че той леко трепна, но нямаше никакво намерение да прекъсне здрависването.
— Доверието на жена ми е всичко, от което имам нужда, за да спя спокойно.
Иън върна напрегнатата му усмивка.
— Не знаех, че и вие ще дойдете, господин Руук. Необичайно е предвид обстоятелствата.
Говореше през зъби, а вените на слепоочията му пулсираха. Хийт отговори, преди Руук да успее да направи някоя насмешлива забележка, която би вбесила Иън. Точно сега имаха нужда от него.
— Руук държи да открие истината.
Иън й отговори, без да престава да се взира в Руук.
— Или да я погребе.
— Стига, момчета — строго каза тя. — Оставете надхващането за после. — После рязко се обърна към Иън: — Иска се обективност, забрави ли? Способен ли си изобщо на това?
За миг нито един от двамата мъже не отклони поглед, но накрая тя докосна ръката на Руук и той разхлаби смъртоносната си хватка. Вместо да отговори на въпроса й, Иън се постара да му влезе под кожата. Както и под нейната.
— Сигурно знаете, че навремето с Ники бяхме женени.
Той сви ръката си в юмрук, за да замаскира болката, която изпитваше. Направи й впечатление, че Руук не се опитва да крие своята. Раздвижи пръстите си, а после потърка кокалчетата на дясната си ръка с лявата.
— Бракът ви е бил трагично кратък, както разбирам.
Иън сви рамене.
— Някои неща не продължават дълго, колкото и да е приятно преди края.