Ники усети, че бицепсът на Руук се стяга под ръката й.
— Други неща са приятни постоянно и продължават вечно.
Надхващането продължи, а Хийт ги остави до тротоара и премина по късата широка алея, която водеше до входната врата. Миг по-късно чу забързаните им стъпки след себе си, Иън я изпревари и отвори вратата.
— След теб — каза той и отстъпи встрани.
Хийт влезе в сградата, но преди Руук да успее да я последва, Иън мина пред него и пусна тежката врата. Тя нямаше пневматичен механизъм и бързо се затвори, но той успя да я задържи, преди да се тръшне пред лицето му.
Хийт реши да пренебрегне пасивната агресия на Иън и вместо това внимателно огледа вътрешността на ложата, която беше точно толкова невзрачна, колкото фасадата й. Представяше си, че ще прилича на църква, но тя напомняше по-скоро на кметство.
Руук зърна изражението й.
— Не се лъжи — каза той. — Чувам, че церемониалните зали преливат от символика.
От коридора встрани от тях изникна мъж на средна възраст, облечен със сив костюм, който не му беше по мярка.
— Съвсем вярно.
Руук размаха победоносно юмрук.
— Ура! Знаех си!
Мъжът приятелски се усмихна. Имаше стоманеносива коса, силно раздалечени предни зъби и увиснали бузи и приличаше по-скоро на нечий пухкав дядо. „По-скоро главният пууба от „Семейство Флинтстоун“, отколкото Велик майстор“ — помисли си Хийт.
— Как мога да ви помогна?
Погледът му се насочи към ръката на Руук, а после към униформата на Иън. Хийт получи само пренебрежителен поглед. Говореше се, че жените не са добре дошли в масонския орден и отношението му потвърди този слух. И я ядоса.
— Аз съм полицейски началник Куули, това е капитан Хийт — каза Иън. — Дошли сме при Крисчън. Той тук ли е?
Мъжът погледна към Руук, когото Иън бе пропуснал да представи.
— А вие сте…?
— Джеймисън Руук. Журналист и заинтересован участник.
Мъжът се замисли за миг, преди да го разпознае.
— Онзи Джеймисън Руук? От „Фърст прес“?
Хийт наблюдаваше развеселено съпруга си. Той беше чувствителен и лесно се дразнеше, но благодарение на тази лека невротичност и най-незначителният комплимент можеше да го накара да се надуе като паун.
— Точно така. Чували сте за мен! — Той се обърна към Хийт и посочи с палец към масона. — Чувал е за мен, Хийт!
Тя кимна и едва сдържа усмивката си.
— Виждам.
Мъжът сграбчи ръката на Руук и енергично я разтърси.
— За мен е удоволствие, аз съм ви голям почитател. Статията ви в „Нешънъл джиографик“ за ромите във Франция беше удивителна.
Руук кимна.
— За ромите това е национална трагедия.
Раздразнението на Иън вече беше очевидно.
— Никак не ми е приятно да ви прекъсвам, но сме дошли да разговаряме с Крисчън Фоти за убийството на дъщеря му — каза той на мъжа.
Хийт настръхна. Дори това късче информация беше повече, отколкото тя би разкрила, но трябваше да си напомни, че друг води разследването.
— Разбира се, разбира се. Сближиха се съвсем наскоро, но той го приема много тежко.
Хийт си записа, че онова, което им беше казала Тами за Клоуи и баща й, се потвърждава, а непознатият остана съсредоточен върху Руук.
— Прочетох какво е станало. Вие сте я открили, нали?
— Да — потвърди Руук, внезапно сериозен. И той умееше да дели нещата, когато му изнасяше, но труп не се забравя лесно. Онези, които бе видяла през годините, понякога преследваха и Хийт. Съпругът й също видя предостатъчно, докато я придружаваше, но този случай го засягаше лично и тя знаеше, че споменът никога няма да го напусне.
Масонът сякаш разбираше травмата му.
— Крис ужасно се разстрои, когато разбра. Такава трагедия.
— Представям си — отговори Руук.
Хийт срещна погледа му и замълча. Дори Иън си спести коментара. Непознатият разговаряше със съпруга й, което означаваше, че засега трябва да се отдръпнат.
— Не чух името ви — каза Руук.
„Най-сетне“ — помисли си Хийт, а мъжът изправи рамене.
— Бил Холц, на вашите услуги. Аз съм един от секретарите на тази ложа.
Тя си записа името му, а Руук продължи:
— Винаги съм се чудил какво е да членуваш в орден като масонския. Древните братства са били безкрайно интересни…
— Руук! — изсъска му Хийт. Не биваше да му позволи да се отплесне, но той размаха ръка зад гърба си и тя замълча. Можеше да му отпусне минутка-две.
— Организацията ни е много инклузивна — каза Холц. — Имаме членове от всички слоеве на обществото. Нека ви уверя, че с радост бихме приели мъж от вашия калибър…