Той вдигна ръка пред лицето й.
— Естествено, че пишат, не ставай мрънкало. Току-що спечелих наградата „Нели Блай“! Но добре, де, виж, виж там! — Руук пак посочи към същата група. — Това е Ребека Райсенболд, миналата година спечели изключително ексклузивната награда… — Той потърка брадичката си. — Как се казваше?
Ники поклати глава.
— Току-що доказа, че съм права.
Ръката пред лицето й започна да маха.
— Не, не, не, Ники Хийт, няма да ми размътиш главата…
Тя се ухили от ухо до ухо, отново се приближи, пъхна ръка под сакото му и тя се прокрадна надолу.
— О-о, скъпи, наистина ли не искаш да ти размътя главата?
Той се скова. О, да, готово. Хийт знаеше, че вероятно е забелил очи. Ако бяха герои от анимационно филмче, чашата сигурно щеше да се пръсне в ръката му. Думите, които се опита да изрече, бяха заменени от нечленоразделен брътвеж:
— Нямам… нищо… про… гардеробната — измърмори Руук с притворени очи.
Тя сграбчи вратовръзката му и го дръпна надолу.
— Както казах, да изчезваме.
— О, да — отговори той и я последва като опитомен тигър. — Крайно време е.
Без да спре, Хийт остави чашата си на най-близката маса, а Руук, който още ситнеше подире й като кученце, направи същото със своята. Бяха на метри от вратата, където щяха да си повикат такси, което да ги откара до Трайбека. Никой не ги беше забелязал. Тя ускори ход. Още малко…
— Джейми, къде си тръгнал, мама му стара? — застигна ги гръмовният глас на Реймънд Ламонт, който ги догони и задумка Руук по гърба с едната си ръка. В другата имаше чаша с уиски.
„По дяволите — каза си Ники. — Бяхме на косъм.“
Зад Ламонт изникна млада жена. „Едва ли са дошли заедно“ — помисли си Хийт, макар че това не би я изненадало. Професор спи със студентка — едва ли съществуваше по-голямо клише.
— Решихме да се приберем рано — каза Руук.
Тя не отместваше длан от лакътя му с надеждата, че ще успее да го измъкне достатъчно рано, за да се разходят край реката, когато се върнат в Трайбека.
Ламонт кимна на Ники.
— Нито дума повече. Нощта е прекрасна за любов.
Ники потръпна. Ламонт не й беше антипатичен, но, господи, понякога се държеше толкова надуто. Интересен беше, много умен. Носеше обеца, а когато ръкавът му случайно се вдигна нагоре, тя забеляза татуировка на китката му. Освен това обаче често пиеше твърде много, тази вечер, например. Вече едва се крепеше на краката си и леко заваляше думите.
— Преди да си тръгнете, мили хора — продължи той, — нека представя Джейми на една членка на фенклуба му. Клоуи Мастърсън, Джеймисън Руук.
С тези думи Ламонт побутна младата жена напред.
Хийт почти цял живот бе наблюдавала хората в опит да разбере защо вършат и говорят нещата, които вършат и говорят, и вече умееше доста бързо да ги преценява, макар че предпочиташе да изчака, докато разполага с повече информация.
Първото й впечатление беше, че това е една уверена, силна млада жена, която знае как да получи каквото иска. Дългата й до раменете коса беше опъната назад със семпла лента. Хубавата кожа и елегантната фигура й подсказаха, че момичето се грижи за себе си, а спиралата на миглите и розовото червило на устните му — че държи на външния си вид, но не прекалено. Вечерната рокля, черна, прилепнала, до коляното, му стоеше като излята. Виждаше се, че се чувства удобно в нея, вместо да й робува.
Клоуи Мастърсън пресилено се усмихна — начинът, по който я представиха, явно не й хареса.
— Много ми е приятно — каза тя и добави: — Всъщност следвам журналистика.
Ламонт изправи рамене и заяви:
— Изглежда съм сгрешил.
После гаврътна чашата си. Клоуи изглежда искаше да разговаря с Руук и бе убедила Реймънд Ламонт да я представи, което беше поредното доказателство, че е силна и решителна. Личеше си, че поиска ли нещо, не се отказва.
— Много се възхищавам на работата ви — каза Клоуи.
— Ами, не мога да кажа, че ми е омръзнало да го чувам — отговори Руук с обичайния блясък в погледа. — Желаете ли автограф? Или снимка? Имате ли телефон? — Преди тя да успее да отговори, той се обърна към Ники. — Би ли ни оказала честта?
— Не, не, господин Руук, не съм ви почитател… — избъбри Клоуи, но бързо дойде на себе си. — Лошо се изразих, съжалявам. Разбира се, че съм ви почитател, но не заради това исках да се запознаем.
— Слушам ви — заинтригувано каза Руук.
— Нека аз — избумтя Ламонт. — Госпожица Мастърсън е сред най-ярките ни студенти. Като теб едно време, Руук, еднакви сте. Ти, естествено, надмина очакванията ни, но нейният редактор не е наполовина толкова талантлив, колкото твоя — изсмя се той. — За това обаче няма да говорим.