Нито Хийт, нито Руук бяха забелязали, че Холц и Иън са спрели и ги слушат.
— Отново сте абсолютно прав, господин Руук. Всяко нещо носи значение. — Масонът вдигна ръка към картините, изрисувани по стените. — Това са най-важните символи. Първият се нарича прав ъгъл на морала. Пергелът до него представлява границите на дълга, а това там е…
— Отвес — прекъсна го Руук.
— Точно така. Той изобразява дълга ни да бъдем винаги прави, и в пряк, и в преносен смисъл.
Хийт посочи към двата камъка, изложени в предната част на залата. Единият беше груб и неравен, а другият — съвършено полиран.
— А тези камъни?
— Можете ли да отговорите, господин Руук?
Руук обожаваше светлината на прожекторите, а господин Холц я насочваше право към него.
— И двата камъка символизират мъжа — каза той и потърси одобрение от масона, преди да довърши. Той му кимна само веднъж и Руук продължи: — Онзи отляво, неравният, представлява така наречения калфа, първото ниво в ордена. Изгладеният камък отдясно е усъвършенстваният вариант.
— Добре казано, господин Руук.
Иън пристъпи от крак на крак, доловимо раздразнен, но Руук не му обърна внимание и леко се поклони, безкрайно поласкан.
— Благодаря ви много — каза той и тръгна между столовете. — Друга дребна подробност, ако не греша, разбира се, е, че тронът на Достопочтения майстор винаги е в източния край на залата, независимо за коя ложа става дума.
— Абсолютно вярно — потвърди Холц. — Традициите на Свободните зидари се коренят в ранните дни на зидарството, когато гилдиите вардели тайните на занаята.
Руук обиколи златния трон с кадифена тапицерия.
— Достоен е за крал — каза той, преди да продължи. После отиде до стената в дъното, която беше покрита с рамки, разделени на секции, сякаш всяка беше врата към друга стая в замък. След това тръгна към двата камъка и посегна да ги докосне. Холц вървеше на крачка зад него, но щом пръстите на Руук доближиха камъка, моментално се озова до него.
— Свещени са — каза той. Любезна забрана, но все пак забрана. Руук веднага отдръпна ръката си и се извини:
— Всичко е толкова интересно!
Преди малко Холц им беше казал, че масоните са от всички слоеве на обществото. Интересът на Руук явно започваше да заразява и Хийт.
— Какви са масоните? — попита тя. — Лекари, адвокати и политици?
Холц ги поведе обратно към коридора.
— Да, да и да, но не само. Някои са шофьори, други — строители, трети — боклукчии. Тук приветстваме и знатния, и обикновения човек. Никого не отпращаме.
— Религията и политиката не са добре дошли — каза й Руук.
— Не присъстват в разговорите ни — потвърди Холц.
— А тайното ръкостискане? — попита Иън с глас, напълно лишен от интерес. Просто се опитваше да се включи в разговора.
Холц се разсмя.
— Това е и вярно, и невярно. Действително имаме различни знаци и ръкостискания при среща с друг брат от ордена, но като цяло те не са тайни.
— Защо не допускате жени? — попита Хийт.
Холц не се поколеба да обясни и защити тази практика.
— Нашият орден е алегория. Представлява древния зидар, роля, която жените не са изпълнявали, поради което не са част от братството. Съществуват сестрински ложи, в които са добре дошли да членуват.
„Пф-ф-ф.“ Макар че „братята“ си бяха намерили повод, тази практика все така не й харесваше. Тъй наречената „инклузивност“ на ордена напълно изключваше нейния пол.
Щом излязоха от обредната зала, Руук се обърна към новия си най-добър приятел.
— Господин Холц — каза той и сложи ръка на гърдите си, — за мен беше истинска чест.
— За мен също, господин Руук. Добре дошъл сте при нас по всяко време.
Входната врата се отвори и вътре връхлетя някакъв мъж, който рязко спря, щом ги зърна.
— О, ъ-ъ, кои… Здравейте?
Холц се отдели от групата и отиде при новодошлия. Двамата се здрависаха, като всеки стисна предлакътника на другия. Определено приличаше на тайно ръкостискане.
— Това е Крисчън Фоти — каза им Холц, след което се обърна към Крис. — Дошли са заради дъщеря ти.
Пръв се обади Иън и извади значката си.
— Това е капитан Хийт, господин Фоти, а аз съм полицейски началник Куули.
Ники забеляза, че той отново пропусна да представи Руук, но не се намеси.
— Може да поговорите в кабинета ми — предложи господин Холц.
Без да каже дума, Крисчън Фоти ги поведе надолу по коридора срещу обредната зала и Хийт използва възможността да го огледа и запомни. Беше надхвърлил четиридесетте и оплешивяваше, но брадата му беше добре оформена и пясъчно кестенява като косите. Бузите му бяха зачервени, а очите подпухнали, сякаш под кожата на всяко се криеше прозрачна гъсеница. Хийт си каза, че сигурно не е спал от смъртта на дъщеря си насам. Чувството й беше добре познато — мрачният поглед, свитият стомах и задъхването, сякаш самото дишане изисква твърде голямо усилие. Може и да не беше познавал добре Клоуи, но смъртта й очевидно го беше потресла.