— Нито дума, Руук. Допуснах те само за да угодя на жена ти. Не ти вярвам, така че имай предвид, че те наблюдавам — дрезгаво прошепна Иън.
Руук се слиса, но бързо надяна маска на безразличие и го игнорира. Нямаше да позволи на Иън да го стресне, сигурна беше в това.
Четиримата влязоха в добре обзаведен офис. Голямата махагонова Г-образна маса и махагоновите рафтове заемаха почти цялата стена. От другата страна на бюрото се виждаха два стола с високи облегалки. Щом вратата се затвори, Иън избута Руук. Тясното пространство и присъствието на Крисчън Фоти сякаш го преобразиха и той сграбчи юздите. Разпитите бяха негова работа и той веднага се зае с нея.
— Господин Фоти, имаме няколко въпроса за дъщеря ви.
Фоти безжизнено се отпусна на единия стол, а Хийт се подпря на крайчеца на масивното бюро с отворен бележник в ръка. Иън избута втория стол настрани и се надвеси над Фоти, а Руук заобиколи бюрото, настани се на стола на Холц и се облегна назад, сякаш си беше у дома. Също като децата, той често пипаше и чупеше и Хийт го стрелна предупредително, след което отново насочи вниманието си към Фоти. Иън тъкмо го беше попитал дали е бил част от живота на дъщеря си, когато е била малка.
— С майка й не бяхме женени и нищо не се получи. Бяхме млади и аз ги напуснах, когато Чарли, синът ми, беше на няколко месеца. Тогава Клоуи беше на пет… може би почти на шест. — Фоти се хвана за главата. — Известно време бях перфектният баща за през уикенда.
— Но не задълго — довърши Иън, изричайки премълчаното.
— Съжалявам за това, наистина. Прибрах се у дома, завърших, намерих си работа, животът ме повлече. Това не е извинение, но…
— Точно това е — заяви Хийт. Не понасяше хора, които правят деца, но не са достатъчно зрели да постъпят отговорно спрямо тях.
Брадата на Фоти не можа да скрие треперенето на долната му устна.
— Нещата не се развиха така, както планирах.
— Разполагаме с разпечатките на Клоуи — каза Иън. — През последните няколко месеца често сте разговаряли.
Фоти кимна и устните му се извиха в скръбна усмивка.
— Тя беше чудесно момиче. Още не мога да възприема станалото. Съвсем наскоро я открих отново, а сега я няма…
Крисчън Фоти градеше сюжет, който да го освободи от отговорност, така че Хийт реши да се намеси:
— Не вие сте я открили. Тя е открила вас.
— Предполагам, че е така.
— Няма нужда да предполагате, такава е истината — притисна го тя, доверявайки се на инстинктите си. — Дала си е сметка, че сте тук и ви е потърсила, нали?
— Да.
— Разстроена ли беше заради това че толкова години не сте я потърсили?
— Нито веднъж не каза такова нещо.
Хийт го погледна изпитателно. Искрена ли беше мъката му? Пукаше ли му изобщо, че Клоуи се е върнала в живота му? Не беше лесно да прецени, нито беше сигурна, че му вярва.
Иън почука по тефтера с върха на химикалката си.
— Значи Клоуи се е свързала с вас, разговаряли сте редовно и сега тя е мъртва. Това ли е в най-общи линии?
Фоти стисна очи и замълча, но накрая отговори на началника на полицията:
— Предполагам.
Иън затвори тефтера и го пъхна в джоба си.
— Просто трагично.
Гръбнакът на Фоти се скова и той се вкопчи в страничните облегалки на стола, на който седеше.
— Прав сте, полицай Куули. Наистина е трагично. Лесно ви е да ме съдите и имате право, не я познавах отдавна, но тя беше моя дъщеря. Дъщеря!
Иън отвори уста, но Хийт се обади, преди да е успял да провали разпита.
— За какво си говорехте, господин Фоти? — попита тя. — След като Клоуи ви откри, двамата как се сближихте?
Той прекара длан по темето си.
— Тя просто искаше да се вижда с мен.
— А вие? Вие искахте ли да се виждате с нея? — попита Иън, явно неспособен да се сдържи. — Защото доколкото мога да преценя от разпечатките, обикновено тя ви е звъняла. Запознат съм и със състоянието на финансите й. Имала е доста прилични спестявания, почти десет хиляди долара. Знаете ли за това?
Спестяванията на Клоуи бяха нещо, което Иън не беше споменал. Хийт си го записа и изведнъж мебелите в апартамента й, както и теорията на Руук за работата на парче, придобиха нов смисъл. Намекът на Иън беше, че може би Фоти е разбрал за парите на дъщеря си и е решил да се докопа до тях. Десет хиляди не е бог знае колко, но беше виждала хора да вършат глупости заради далеч по-малки суми.